Противопоставянето на тезата с антитезата е средството, което избира Тацопулос, за да изгради образа на Вселенския патриарх Вартоломей, който се разкрива пред читателя като антиподен на образа на архиепископа на Атина и цяла Гърция Христодулос. Авторът използва дългогодишното и добре известно на публиката съперничество между двамата мъже, разнищва го детайл по детайл, за да остави впечатлението: “Толкова енергия, загубена в една лична битка! Ако беше изразходвана в служба на вярващите, православието щеше да е най-могъщата религия на днешно време”. Защото в крайна сметка защо си съперничат двамата мъже? Единият, защото иска да стане патриарх и да има самостоятелна власт, защото се чувства унизен всеки път, когато трябва да иска одобрение за собствените си решения от цариградския квартал Фенер, където е седалището на Вартоломей. Вторият, защото въпреки че е патриарх няма паство, броят на гърците, които влизат в цариградските църкви намалява като геометрична прогресия и вместо за душата на вярващите, е принуден да се грижи за вселенски проблеми. Като глобалното затопляне, например.

Колко банално и от двете страни!

                        Германецът се завръща

            Класическо интервю с въпроси и отговори. Това е похватът, който Петрос Тацопулос използва, за да ни представи режисьора Никос Перакис. Изключително сполучлив избор, като се има предвид, че Перакис блести с неподправената светлина на самороден диамант. От автора не се изисква нищо друго, освен да го остави да говори. Както и прави Тацопулос. Как се правят касови филми, които не са клишета? „На днешно време посетителите в киносалоните са на възраст между 15 и 27 години. Най-много на 28. Филмите ми се гледат, защото с тях общувам точно с тази възрастова група, а тя не търпи клишета. Не ги поучавам, не ги иронизирам, а се забавлявам заедно с тях. Е, докато снимаме филм, дори малко повече от тях”. Последните си ленти снима с цифрова камера, не изглеждат ли така те малко евтини? „Цената на кинокамерата в Гърция е изключително висока в сравнение с всички останали компоненти в една продукция. Ако трябва да избирам между кинокамера и евтини актьори или цифрова камера и качествени актьори, винаги предпочитам второто”.

За колегите си в Гърция Никос Перакис винаги ще си остане „германецът”. Не само защото е завършил образованието си в Германия, не само защото с русата си коса (е, на 65 години, малко просребряла), сините си очи и слабата си фигура, прилича повече на северняк, отколкото на грък. А заради упорството и систематичността с която тухла по тухла гради произведенията си като съвършенни творения на един безспорен филмов талант.

Разбира се, един групов протрет на новите гърци в началото на 21 век не може да мине без няколко категории хора. Не липсва изпълнителят на гръцка музика ( авторът ни разказва впечатленията си от един концерт на Йоргос Цаликис, за да ни накара да погледнем забавно на феномена „гръцко бузуки”). Не може да мине и без темата за „17 ноември” и толерантността спрямо тероризма, в случая разработена като образ на един от най-известните изследователи на гръцката терористична организация Йоргос Касимерис. Би било несправедливо да не се отдели място и на театъра, а когато говорим за съвременен гръцки театър едва ли има по-представително име от това на Лакис Лазопулос. И разбира се, имигрантите. Сабина Лоис можеше да е българка, рускиня или румънка. Едно хубаво момиче, което пробва късмета си във Fame Story и неволно повдигна въпроса за расизма в гръцкото общество.