Победителят Арис Статис
Анастасия Балездрова
Обяснения в любов, уверения във вечно приятество, имена на футболни отбори и любими рок банди. Тези са малко от надписите, които виждаме по пейките в атинските, и не само, паркове. Един дебел фулмастер или флакон спрей са достатъчни, за да въоръжат ръката на вдъхновения писач. Но нещата се променят. И пейките, които приличат на стени за послания се готвят да отстъпят мястото си на новите си заместнички.
Новото време изисква съвременни пейки, и то с внедрена технология Data Matrix. Характерен пример е пейката на 27-годишния дизайнер Арис Статис, която спечели първа награда в международния конкурс, организиран от кметство Атина. Неговото предложение, наречено „mybench.gr” обединява класическите линии с последната дума на технологията, като има предвидена и поставка за велосипеди, които се срещат в града все по-често. Ето как самият той описва своята идея:
„Пейката е функционална и ергономична, екологична откъм спецификациите на конструиране и поставяне, резултатна от естетична гледна точка и новаторска, благодарение на внедрената технология Data Matrix. Направена е във vintage стил с по-динамични линии и, въпреки че използваните материали са подобни на използваните досега, спецификата на конструиране и поставяне намалява замърсяването с въглерод. Новостта обаче се намира в технологията Data Matrix. Това е един вид barcode, който може да запаметява буквите на латинската азбука. Всяка пейка ще има Data Matrix със запаметен адреса на една интернет страница, в която потребителите ще могат да създават профили, да пишат коментарите си, да „качват” снимки и да чатват помежду си”.
Според дизайнера животът в големия град до голяма степен е причинил отчуждаване между младите хора, които определено предпочитат да чатят и да играят на видео игри отколкото да се събират в парка и да разговарят помежду си, както в миналото. Затова смята, че предложението му ще накара младите хора да се съберат с приятелите си в парка без да е нужно да се лишат от технологията.
Константин Ачков и Борислав Колев са двама от петимата български участници в конкурса. Ето какво ни казаха за своите идеи и за опита си от участието в конкурса.
Константин Ачков: „Идеята ми бе повлияна от така характерните за Атина, декоративни меандри. Исках от това древно наследство, превърнато в запазена марка на района, да сътворя модул на пейка. Така колкото повече модули се редят, толкова по- дълъг фриз от меандри се получава. Атина ме вдъхнови предимно с древната си култура и невроятното изкуствокоето са оставили древните атиняни за света. Все пак аз не само съм го учил, като завършил скулптура, но и съм копирал древни образци с цел обучение.
Аз винаги съм за конкурсите. Специално този обаче ме разочарова като организация. Това че бе допуснато чрез регистрация свободно всеки да гласува за даден проект, го опорочи и му смъкна нивото! Едно толкова сложно решение на толкова трудна материя, може само специалист да оцени”.
Борислав Колев: „В университета имахме проект за обзавеждане на открити градски пространства. Просто го взех и допълних идеята си за да я подготвя за конкурса. Идеята ми е свързана със структурната комбинаторика. Изучаваме я в университета и е доста важна за проектите. Как отделните елементи могат да се комбинират по-различни начини. Затова и проекта се казва „Bench grouping”. Понеже съм студент в катедра История и теория на архитектурата във връзка с опазването на архитектурното наследство, Атина ме впечатлява с богата си история и паметниците на архитектурата.
Подобни конкурси със сигурност поощряват конкурентността. Но според мен, на конкурсите не трябва да се гледа само като на състезание, а на нещо, от което се учиш. Лично аз научих много от проектите на другите участници. Смисълът на конкурсите и състезанията е не само да определят кой е най-добрия и харесван, но и да помогнат на всички участници да научат повече неща”.
В конкурса участваха кандидати 585 от Китай, САЩ, Бразилия, Италия, Испания, Ирландия, Великобритания, Грузия, Украйна, Холандия, Германия, Израел, Гърция и България. Изборът беше направен чрез интернет, като всеки можеше да гласува след регистрация в сайта на конкурса. Страницата беше посетена от 274.702 потребители от 133 държави. Гласували са 28.000 регистрирани потребители.