Галерия

1

Писателката Виктория Хислоп разделя времето си между Англия и Гърция, където от скоро живее в Патисия. Учи бързо гръцки език. Има гръцки думи, които я вдъхновяват да пише цели истории на майчиния си език. Голямото й желание е някой ден да прочете един гръцки вестник без да  използва речници.

Малко преди да замине за Лефкозия в Кипър, където представи новата си книга, тя разговаря с журналиста Григорис Бекос от вестник Вима за романа си „Изток” (издателство Диоптра, 2014).

„За първи път отидох в Кипър през 1978, след турското нахлуване. Намирах се в северната част на острова, когато за първи път видях Фамагуста (това е франкското име на Амохостос). От далече изглеждаше вълшебна. След 40 години, разделението, което е живо и хората и от двете страни мислят всеки ден за него, продължава да ме вълнува” казва писателката.

Разказът на Виктория Хислоп започва през 1972, с построяването на луксозен хотел в туристическото селище Фамагуста. Две семейства, едно гръцко кипърско -Георгиу и едно турско кипърско- Озкан, са се преместили в града, и живеят в един квартал, в опит да избягат от насилието, което се увеличава на острова. Писателката разказва любовна история, която се кръстосва с големите драми на Историята. Този път, след Крит (романът „Островът”, 2007) и Солун („Нишката”, 2011) е избрала тъмния, травмиращ случай  на съвременен Кипър.

„Представих книгата си на 20 изяви във Великобритания, които бяха посетени от много кипърски гърци. Засегна ме една случка с едно момиче. Изправи се ядосана и извика „Не знаете ли, че много изчезнали кипърски гърци са убити в действителност от техни противници- кипърски гърци?”. Засегна ме, защото като че ли беше сърдита, че този въпрос не се обсъжда” казва Хислоп, която засяга тази тема, свързана с разделението между кипърските гърци по въпроса дали да се обедини страната с Гърция или не в книгата си.

Писателката обаче не претворява в многостраничния роман всяка идея, минала през главата й. „В миналата ми книга (сборникът с разкази „Последният танц”) включих една история, която разказа за изчезналите в Кипър. Една кипърска сценаристка от турски произход , Чигдем, се свърза с мене и ми поиска разрешение да заснеме късометражен филм по разказа. Помислих си, че е странно. Това е една история за неизлечимата драма на кипърските гърци, какво иска да направи? Бях любопитна. Приех предложението й. Един месец по-късно, без да сме се срещали лично, тя ми изпрати сценария. Аз започнах да го чета. Беше почти същия като моя разказ. Но историята беше променена на последната страница. Представете си една кипърска гъркиня, която жалее мъжа си, представете си и един гълъб. В сценария на Чигдем камерата се спира на гълъба, следва полета му и след като гълъбът преминава от другата страна на Зелената линия, го виждаме да каца до една жена, една кипърска туркиня, която много си прилича с гъркинята, и която скърби за своя мъж на гробището. Стори ми се много трогателно, много сладко. Попитах я защо го е направила. Тя каза, че е искала да покаже болката и на другата страна” обяснява Виктория Хислоп.

Интересно е, че този късометражен филм не е заснет. Но е написан романът, който да разкаже за земята на този остров, в която е попила толкова болка.

На въпрос на вестника за връщането на мраморните скулптури на Партенона, писателката подчерта, че „въпросът е комплексен и изобщо не е лесен”.

„Когато ходя в Британския музей и виждам мраморите, и там има хиляди хора, които ги гледат, и след това отивам в Музея на Акропола, и виждам малко посетители, си мисля, че скулптурите действат като реклама  в Британския музей, за да накарат посетителите му да дойдат в Гърция. На емоционално ниво, вярвам, че те трябва да си дойдат в къщи. Всеки път обаче когато говоря с директора на Британския музей той изразява притесненията си какво ще стане с другите експонати на музея, ако си ги поискат другите страни”.

Говорейки за това, как самата тя пише историите си, писателката казва, че всеки ден отива в библиотеката, сяда на едно и също място, от 9:00 до 12:00 без прекъсване, и след това още 4 часа следобед, като войник.

„Чета много, когато пиша роман, около 50-60 книги, заради отговорността ми пред романа. Няма никаква тайна как да напишеш бест селър, пишеш го със сърцето си, не с разума си. Не съм се учила да пиша, имах го в себе си. Ако нямаш идеи защо е необходимо да пишеш, можеш да правиш нещо друго” отбелязва Хислоп и допълва: „Макар че още не ми е лесно да чета на гръцки, харесват ми Йоанна Каристиани и Никос Казандзакис. Оптимист съм за Гърция и миналото й е много интересно”.

Виктория Хислоп написва романа си „Островът” през 2005, вдъхновена от посещението си в Спиналонга. Книгата стана международен бест селър, издадена е на 30 езика, а продажбите й са над 30 милиона копия в целия свят. Превърната е в сериал от 26 епизода за гръцката телевизия.

След това любовта й към Средиземноморието я води в Испания и до романа „Завръщането”. В третият си роман „Нишката” Хислоп се връща в Гърция, за да разкаже трогателната история на Солун през 20 век. Четвъртата й книга е сборник от разкази, развиващи се в Гърция със заглавие „Последният танц и други истории”.