Галерия

1

Фризът на Партенона е непрекъснатата лента, която е красяла външната част на сградата, точно под тавана. За разлика от митологичните теми на  метопите и фронтоните, Фидий избрал да изобрази на него една композиция, посветена на най-големия празник в Древна Атина – Големите Панатенеи. Той се организирал на всеки четири години и продължавал 12 дни, които били изпълнени с церемонии, жертвоприношения, спортни и  музикални съревнования. Кулминацията на празника била през последния ден – на 28-ия ден от месец хекатомбеон, първия месец в календара на древните атиняни, който съвпада с днешния месец юли.

На този ден древните жители на Атина образували процесия, която стигала до храма на Атина Полиада (древния храм, който по-късно бил заменен от Ерехтеион), за да предаде на жреците новия воал за статуята на богинята.

Фризът е с дължина 160 метра и се е състоял от 115 парчета със средна височина 1,02 метра. На него се изобразяват около 378 фигури на хора и богове и повече от 200 животни, повечето от които са коне. По-голямата част от фриза изобразява групи от конници. Следва процесията, която се състои от животни и групи от мъже и жени, които носят свещени съдове и приношения.

Въпреки че от общо 115-те парчета до днешно време са оцелели 112, археолозите търсеха начини да анализират в по-големи детайли изображенията по мраморите на фриза. Това стана реалност с помощта на съвременните технологии. На специална пресконференция в музея на Акропола бяха представени първите резултати от  триизмерното цифрово сканиране на целия фриз, което показа по съвършено нов начин древните скулптури.   

В продължение на три години специалисти от Политехническия факултет на Солунския университет „Аристотел” и компанията „Геоаналиси” са сканирали и заснели с фотоапарати с много висока резолюция всички части на фриза, които се намират както в музея на Акропола в Атина, така и в Британския музей в Лондон. След това са създали триизмерни модели на всяко от тях, на които се виждат и най-дребните детайли на всяка скулптура.

Триизмерна реставрация на парче VI от източната част на фриза на Партенона, постигната чрез сканиране с лазер на оригиналите в музея на Акропола и Британския музей, както и на отливки, направени през 18-ти век, които днес не съществуват

Така става ясно, че Дионис носи на главата си златен венец и вероятно държи жезъл, Посейдон държи тризъбец и делфин, а богинята на лова Артемис – лък.

Посейдон, Аполон и Артемида от източния фриз на Партенона с позлатени бронзови символи

Експертите поясниха, че сканирането и снимането е ставало на разстояние от половин метър от скулптурите, като в някои случаи са били използвани хибридни методи за цифровизация.

Променливата светлина и фактът, че скулптурите в музея на Акропола са поставени на височина от 1,5 метра от пода са били само част от предизвикателствата за учените, които са търсели оптималния начин да изпълнят мисията си без да навредят на ценните експонати. В Атина те са ги сканирали с помощта на специално съоръжение, което позволявало на оператора да  има пълна свобода на движение и да се доближи максимално до тях. В Британския музей сканирането не е било възможно и така в рамките на пет дни трима фотографи направили над 20 000 снимки на намиращите се там части на фриза на Партенона.

Най-добре запазена е западната част на фриза, която се намира в музея на Акропола. Общо в Атина се съхраняват 50 метра от фриза, а в Британския музей – 80 метра. Едно парче се намира в Лувъра, а различни други по-малки парчета са пръснати в музеите в Палермо, Ватикана, Вюрцбург, Виена, Мюнхен и Копенхаген.