Галерия

1

С влизането си в малкия магазин със загадъчното име „Измирските магьоснички” посетителят се потапя в една различна атмосфера. Декорацията и мебелите напомнят на богато украсените салони от 19-ти век, а тайнствеността, която лъха от малките пъстри бутилчици, и кориците на книгите със заглавия като „Измирските магьоснички”, „Книга за магии”, „Тестето на Катина” трудно може да бъде описана.  

С Мара Меймариди разговаряхме в стаята зад приемната, където приема своите посетителки, които консултира по „сърдечни” въпроси. Тя е антрополог, преподавателка в Медицинска академия - Атина. Завършва "Философия" в Атинския университет и археология в Сорбоната. Едновременно с това следва специалностите - Биология, медицинска антропология. Години наред взема участие в изследвания в областта на детското здравеопазване. През последните години пише статии в големите гръцки всекидневници, предимно на теми, свързани с храненето и същевременно продължава да учи – този път астрофизика и космология в Американския университет UMD.

"Измирските магьоснички" е нейният първи роман, с който бележи небивал успех в Гърция, Турция, Испания, Италия и Холандия. Историята на героинята Катина е филмирана в Гърция. 

Писателката Мара Меймариди е праплеменница на магьосницата Катина. Тя твърдо вярва и го заявява в книгата си, че леля й Катина е преродена отново в нея самата. И затова обяснява в романа за своето огромно желание и стремеж към познанието в магията. И за невероятните си успехи - професионални и лични.
Измир - 1887 година. Катина е една умна и решителна измирлийка. В бедните махали, където живее, се запознава с туркинята Атарта, която я посвещава в магията. Вече нищо не може да спре една магьосница и Катина си поставя за цел да се издигне високо в обществото на Измир. Любовни филтри, муски, заклинания - магията се оказва безпогрешна ... Успява да вземе четирима съпрузи - един от друг по-красиви и по-богати. Изкачвайки се по социалната стълба, Катина взема участие в бизнеса им - тютюн, зехтин, банки, кораби, търговия. И един ден става господарката на Измир. Лична приятелка на тогавашния султан и неговата първа съпруга, която също е посветена в магията.
Записките й, заклинанията и магиите били намерени в едно прашно сандъче сто години след смъртта и, в нейната вила на остров Егина. И историята започва от там.

Магията

Когато чуват думата “магия” хората реагират по различни начини. Някои се страхуват, други не обръщат внимание, трети казват “какви глупости са това”, други пък са респектирани. Всъщност магията е мъдрост. На древноперсийски “mag” означава мъдрец. Magus и magnus означават велик, мъдър. Всеки народ, село, общност или група от хора винаги е имала своя магьосник. Той е бил човекът с най-голям опит, познавал е всички черти на човешкия характер, техните чувства. Хората са смятали този човек за мъдър и са се доверявали на неговото мнение.

Постепенно този mag се е превърнал в лекаря на селото. Той познавал всички билки, тъй като като хората сме подвластни на субстанциите. Днес всички лекарства са базирани на билките, а магьосникът е имал познанието за тях.

От друга страна той е познавал не само характера на хората, но всеки жител по отделно. В селата хората се познават взаимно. Знаят как ще реагират в дадена ситуация, какво ги плаши. Например в селото, където живее леля ми най-старият жител знае за кого ще гласува всеки от жителите. И понеже тези хора познават останалите, знаят и техните повторения. Имам предвид, че хората повтарят непрекъснато сценария на своя живот. Един лош човек непрекъснато прави злини. Когато правиш едно и също нещо, резултатът от действията ти винаги ще е еднакъв.

Та, хората са посещавали магьосника за различни неща: За да получат сила, благословия, радост. Магията е била първата религия, много преди да се появят останалите. Магьосниците са били нещо като днешните психоаналитици. Магиите, заклинанията, картите и муските от една страна са средства за автоконцентрация на самия магьосник, защото той използва само едно нещо: своя ум. От друга страна те са средство за канализиране на енергията върху тялото. Човекът, който посещава магьосника винаги носи една болка, уплаха, проблем.

Приемната на Мара Меймариди

В старите времена магьосникът е вършел именно работата на днешните психоаналитици. Дори хвърлянето на карти е много сериозно нещо, понеже всъщност представлява двоична сесия: Човекът казва какво го тревожи и магьосникът/ цата, който/ която хвърля картите провежда един разговор с него. Т.е. говорим за една истинска психоанализа. Тогава всички жени от селото се събирали всеки петък при най-възрастната, наречена “манда”, за да хвърлят картите. Това на практика е била една групова терапия. Всяка от жените е казвала своя проблем и само със споменаването му половината от него изчезвал.