Галерия

1

Как може гръцкото кино да стане по-добре прието в чужбина? То е кино, което няма много голям международне успех.

Моето усещане обаче е, че трябва да приспособим начина си на работа за една публика малко извън Гърция. А това изисква време, за да може нещата да поемат по един път и да се създадат предпоставки. Също така ни липсва мрежата, нямаме възможност да обменяме лесно опит, да си сътрудничим. И това също изисква време. Със сигурност обаче е необходима и една различна гледна точка и това засяга всички нас. И по-младото поколение, и по-старото, всички нас. А също така е необходима и една различна подкрепа. Но всичко това подлежи на преговори, няма еднозначен отговор на вашия въпрос. Това, което казвам е една преценка, за която смятам, че е правилна.
 
Работите предимно в Лондон. Каква е вашата рецепта? Как един гръцки режисьор оцелява в чужбина?

 Трябва да работи по международни стандарти, както по отношение на естетиката и на художествените качества на творбата, така и на техническата част, според нуждите на един друг пазар, а не на местния пазар. Местният пазар има един тип нужди, а международният пазар има друг тип нужди, той е по-взискателен, изисква повече и конкуренцията е по-голяма. Следователно нужно е приспособяване. Това е рецептата, трябва да се приспособиш и да вложиш целия талант, който имаш, в служба на тези възможности.

Когато казвате, че местният пазар е различен, какво имате предвид, каква е разликата?

Разликата е свързана и с тематиката на филмите, и с начина, по който се снима един филм, с режисьорския подход, с актоьрското изпълнение, които са различни. Различни са от нуждите, които съществуват, да речем, тук в Лондон. Например, една шега, която е разбираема за гърка, може да е непонятна за англичанина или за германеца. Следователно трябва да поработим малко в тази посока. Трябва да намерим някои асоциации, които са разбираеми не само за нас, защото тогава е много трудно да представиш подобен филм успешно в чужбина.

Кои гръцки теми се продават по-лесно в чужбина?

Ако темата не е строго гръцка, всичко може да се продаде. Ако филмът е сниман качествено от художествена и техническа гледна точка, ако е направен за международния пазар, може да се продаде. Разбира се, маркетингът, изследването какво точно се търси тази година, и какво ще се търси догодина, е много важен въпрос. Той засяга не само гръцката киноиндустрия, а всички киноиндустрии по света. Но като цяло всеки филм, който не разглежда някаква тясно гръцка тема, може да се продаде. Съществуват много възможности.

-    А вие как подбирате темите на филмите си?

-    Работя предимно теми, свързани с изкуството,  video art, документални филми. Предпочитам  поетично кино, изследователско кино. Ако работя по игрални филми, то те са  приключенски,  фантастични, екшъни, правя по-малко социални филми или социален театър. Повече ми харесва действието, напрежението, поезията, т. е. поетичният елемент в картината, в актьорската игра.

Как намерихте своя път в Лондон?

Последвах съвета на Одисей, както се казва и в стихотворението на Кавафис – «Не бой се от Циклопите,. от Лестригоните». С много работа, с много учене, с много борба, с правилното сътрудничество, професионално много високи стандарти, като се опитвам да дам най-доброто от себе си. Непременно е нужна борба, както и за всеки човек, който е напуснал страната си. Вярвам, че тази «одисея» не е лично моя, а е «одисея» за всички професии, за всички хора, които напускат страната си и упражняват каквато и да било професия, борят се за нея. Необходимо е внимание, усилия, стабилност, професионализъм, сериозност.