Галерия

3

2

1

    Както във всяка древногръцка драма, така и в “Онасис” има и хор, в случая е ребетико група с бузуки и танци, която със съзнателно долнопробното си звучене говори за артистичните вкусове и предпочитания на главния герой.  Отличните декори с изчистената си линия и минималистичния си стил пренасят зрителя от Гърция във Вашингтон и на морски пътешествия, а за атмосферата на повествованието допринасят и уместните видео  инсталации и аудио ефекти.
    Представлението се игра цял сезон пред препълнения салон на театър “Новело”, въпреки скептичните оценки на строгата английска театрална клиника. Безспорно за успеха на пиесата допринася изключителния актьорски състав. Роберт Линдзи е великолепен в ролята на Аристотел Онасис. Едно от най-популярните лица на съвременната английска театрална и филмова сцена, носител на най-престижните британски награди БАФТА и Тони е усвоил изцяло езика на тялото, маниерите и международния акцент на легендарния гръцки корабен магнат. Зрителят инстинктивно вярва на неговия Онасис - безскрупулен, циничен, чиято философия е “Посягам да взема всичко, което искам” и който въпреки всичките си пари умира самотен и нещастен.
    Също толкова убедителна е Лидия Леонард в ролята на също толкова властната и безскрупулна, макар и по различен начин Жаклин Кенеди. И тук визуалната прилика и имитирането на акцента и гласа на първата дама на Америка е впечатляващо. По-малка, но изиграна със същото изящество е ролята на Ана Франколини като Мария Калас.
    Сезонът на “Онасис” на лондонския Уест Енд свършва на 8 януари 2011 и едва ли представлението ще бъде играно след тази дата. Разбира се, то би могло да гостува в Атина, Вашингтон или Бостън, но фондация “Александър Онасис” едва ли ще позволи това. Колкото до историческата истина - хм, ако Wikileaks съществуваше преди 40 години, щяхме да я знаем със сигурност. Истината е, че героите на Мартин Шърман звучат достоверно и убедително и са също толкова скандални и провокативни, колкото и самият Аристотел Онасис.