Откраднати кикладски артефакти се върнаха в Гърция

06 Юни 2014 / 16:06:43 Анастасия Балездрова

1823 прочитания

От днес два характерни образци на ранната кикладска цивилизация се излагат в залата на олтара на гръцкия Национален археологически музей. Една женска фигура и съд във формата на тиган, които до съвсем скоро се намираха сред експонатите на музея на провинция Баден в Карлсруе след няколко месеца ще станат част от постоянната експозиция от артефакти за Кикладската цивилизация в най-големия гръцки музей.

Експонатите бяха представени на церемония, в която участваха министрите на културата на Гърция и федералната провинция Баден – Вюртемберг и представители на двата музея. Те обявиха, че статуетката и съдът се репатрират след 38-годишен престой в Карлсруе и потвърдиха волята си да продължат усилията за връщането на археологичните находки по местата, където са били създадени и откъдето са били отнети по незаконен начин.

Мраморният идол с височина от около 90 сантиметра представлява женска фигура със скръстени под гърдите ръце. Археолозите смятат, че е била създадена в периода 2 800 – 2 300 пр. Н.е. в региона на остров Наксос. Тя е една от най-големите по размер оцелели до днес статуетки. Все още са доловими ушите, носът, очите и веждите, пръстите на ръцете и краката, а женствеността на гърдите и корема изпъкват. По статуетката все още има следи от цвета на косите и очите.

Археолозите все още не са установили за какво точно са били използвани кикладските идоли. Фактът, че ги откриват в гробници вероятно са доказателство за използването им като погребални предмети и вярванията за задгробния живот. Големият размер на конкретния идол може би е свързан с използването му като култова статуя.

Вторият артефакт е съд във формата на тиган с диаметър от 18 сантиметра. Смята се, че той е създаден през същия период, отново на остров Наксос. Украсен е с релефни взаимно свързващи се спирали, които са много популярен елемент в изкуството на ранната кикладска цивилизация. По ръба съдът е украсен със зиг-заг линия, а дръжката – с необичаен мотив във формата на кръст, състоящ се от триъгълници и двойни линии. Подобна украса се среща и в компаси, открити в региона на Докатисмата на остров Аморгос, на остров Наксос и островчето Даскалио.

Съдът е един от малкото каменни съдове с формата на тиган, които обикновено са направени от глина и е единственият, направен от хлоритов шист. Подобни съдове са открити в гробове, но не и в останките от селища. До момента не е ясно и за какво са били използвани. Предположенията са различни: съдове за приношения към мъртвите или за съхранение на тоалетните принадлежности на мъртвеца, като огледала, барабани за погребални церемонии, уреди за ориентация и навигация, съдове за пренос на сол, съдове за религиозни практики в чест на морето или слънцето – основните елементи в живота на първите жители на Кикладите.

Според директорката на отдел „Древни находки и културно наследство” на гръцкото министерство на културата Мария Андреадаки - Влазаки, през 60-те години на миналия век на кикладските острови са били проведени масови незаконни разкопки на гробове с цел откритите в тях артефакти да бъдат продадени на музеи, частни колекционери и аукционни къщи в Северна Америка.

„В началото на 70-те години тогавашният директор на музея на провинция Баден откупува част от тях от швейцарски антиквар по общоприетата по онова време порочна практика. За цели 38 години статуетката и съдът се излагат във витрините на музея, участват в изложби и каталози”.

Влазаки благодари на германския музей, че е представил произведенията на кикладската цивилизация на своите посетители и с това е допринесъл за запознаването с нея на много хора в целия свят. В същото време обаче допълни: „За щастие по същото време отношението към този начин на сдобиване с артефакти започва да се променя. Началото поставя подписаната през 1970 конвенция на ЮНЕСКО за опазването на световното културно и природно наследство. Последва и европейско законодателство в тази насока”.

С цел да се противопостави категорично на излагането на откраднати и придобити чрез контрабанда гръцки артефакти от чуждестранни музеи, гръцкото министерство на културата често отказвало да участва в различни изложби. „По този начин успяхме да покажем остротата на проблема, да спечелим вниманието на колегите си от други страни и в крайна сметка да намерим общо решение, както сега с музея на провинция Баден”, допълни Влазаки.

Археологът от музея Катарина Хорст и заместник-секретаря по въпросите на културата и науката в Баден – Вюртемберг Юрген Валтер подчертаха, че връщат двата ценни образеца на кикладската цивилизация с голяма радост, защото са твърдо убедени, че това е правилният подход.

„Те са се озовали в музея в Карлсруе по много „тъмни” пътеки. Отказът на гръцкото министерство на културата да се присъедини към една наша изложба бе причината да се замислим за връщането им в страната, където са създадени. Лично аз приемам критиката, която ни беше направена за напълно състоятелна. Затова днес се намираме тук, за да отпразнуваме връщането на двата артефакта в Гърция”, посочи в речта си Валтер.

След това заедно с гръцкия министър на културата Панос Панайотопулос подписаха споразумение за сътрудничество в областта на връщането на артефакти, които са били изнесени от Гърция по незаконен начин.