Галерия

1

Д-р Озмунд Боперачи (Osmund Bopearachchi), професор в Сорбоната и в Университета Бъркли, и директор на археологическия отдел „Елинизъм и цивилизации на Изтока“ на Френския институт за изследвания, вярва, че е открил единствената запазена златна монета с портрета на Александър Македонски, която е била в обръщение докато великият военачалник е бил жив.

При това тя не е единствената, която ученият може да покаже. Работата му в размирни райони на Афганистан и Пакистан го свързва с откриването на монети, които носят имената на неизвестни доскоро гръцко-индийски врадетели, с откриването на древни гръцки градове, както и с изследването на едно монетно съкровище с общо тегло 4 тона, едно от най-големите, откривано някога.

Д-р Боперачи неотдавна посети Гърция, за да открие изложбата «Гръцките царства в Индия и Бактрия» в Нумизматичния музей, която ще продължи до 16 юни 2014.

Като един истински съвременен Индиана Джоунс той търси своите находки по пазарите на Централна и Южна Азия, както и в частни колекции, а аукционни къщи го викат често, за да оцени автентичността на древни монети. Това, което открива, често надхвърля фантазията, като например златната монета с образа на Александър Македонски.

Според д-р Боперачи, монетата принадлежи на колекционер, който смята в даден момент да я подари на някой музей.

Д-р Боперачи (вдясно), снимка: http://exagorefsis.blogspot.com

След битката при Хидасп

«Сигурен съм, че става дума за монета (възпоменателен медал), изсечена след Битката при река Хидасп и поражението на индийския цар Пор. Трябва да е имало и други такива монети със същия портрет, раздадени на генералите на Александър Македонски. Това е първият портрет на Александър Велики», обяснява д-р Боперачи за монетата, на която е изобразен Македонският цар със слонска кожа на главата (символ на Индия), като се виждат и щитът с Горгоната и извитият рог на Зевс-Амон.

Автентичността на монетата е оспорвана от някои изследователи, по-точно от четирима, както посочва д-р Боперачи, а го подкрепят учени като Андрю Стюарт и Франк Холт(на когото принадлежи хипотезата за причината, поради която е сечена една такава монета).

«По време на Битката при Хидасп през 326 пр. Хр., Александър е трябвало да се справи с армия от 250 000 слонове. Той самият е разполагал само с конница. И тогава е направил нещо гениално: част от конницата е нападнала фронтално, а две други части – по фланговете. Настанал смут и слоновете в страха си започнали да се въртят и да стъпкват индийските войници. Не можеш да победиш слонове, ако не си гений, а Александър е бил такъв», казва ученият.

Сред купчина монети

Къде обаче е намерена монетата, пусната в обръщение, за да увековечи събитието, което променило геополитическата карта и историята на района, както твърди Боперачи?

Сред купчина монети с общо тегло 4 тона, състояща се от 550 000 монети (от 5 в. пр. Хр. до 2 в. сл. Хр.), както и от други предмети, златни, позлатени, сребърни, едно истинско съкровище, открито в голяма яма, пълна с вода, близо до село Mir Zakah в източен Афганистан. Тук откривали съкровище за втори път.

Снимка: http://exagorefsis.blogspot.com

Първият път бил през 1947, когато са открити около 30 000 монети, пренесени в Националния музей в Кабул. При разрушаването му през 1993 монетите са откраднати.

Що се отнася до причината, поради която толкова много ценни предмети са открити на дъното на яма, с размери на малко езеро, може само да гадаем. Може би най-убедителното обяснение е това, според което разбойници са криели плячката си, открадната от палати и дворци в езерото, където поради неизвестни причини повече не се върнали.

«Имах шанса да попадна на пазара в Пешавар (Пакистан) през 1994, когато пристигнаха първите торби с монети и други ценни предмети. Озовах се сред истинско съкровище от монети, може би най-голямото количество, виждано някога от нумизмат в рамките на толкова малко време. Бях шокиран. Първото нещо, което можех да направя, беше да разбера състава на съкровището», казва ученият и добавя:

«Под огромен натиск започнах да класифицирам монетите по групи, според мястото на сеченето им: индийски, гръцки, гръко-индийски, индо-скитски, на династията Кусан и т.н. Проучвам монетите от двете съкровища, открити в Mir Zakah от 1983. Този факт е оставил своя отпечатък върху мен. За мен е огромна радост това, че мога да публикувам нови типове монети, и да обсъждам въпроси, свързани с монетосеченето в Индия и Централна Азия».

Снимка: http://exagorefsis.blogspot.com

«Едновременно с това обаче е и проклятие да зная, че повечето от тези монети или са изгубени завинаги, или са се озовали в частни колекции, до които нямаме достъп. Интересното, във всеки случай, е, че златната монета бе открита в това съкровище и я публикувах», добавя ученият.

Древни гръцки градове

Д-р Боперачи може да разкаже още интересни неща. Например за откриването на древни гръцки градове в различни райони на Пакистан, като онзи, открит случайно от учения в село Сарай Салех, Харипур.

«Бях на пазара в Пешавар, когато разбрах, че е открито съкровище в Сарай Салех. Бяха започнали някакви изкопни работи, когато булдозерът попаднал на нещо метално – съд с 2 500 монети, повечето от които успях да публикувам. Щом отидох в района, веднага разбрах, че става въпрос за гръко-индийски град. Веднага се обърнах към колегите си от университета в Пешавар, и им предложих да започнат разкопки, което и стана. И наистина, бе открит гръко-индийски град, датиран между 2 в. пр. Хр. и 1 в. сл. Хр.», посочва ученият.

Изключителните открития обаче продължават, а нумизматичните изследвания на д-р Боперачи го отвеждат до разкриването на имената на десетки неизвестни дотогава гръцки царе, управлявали до края на 1 в. пр. Хр. в Бактрия и Индия. Става дума за райони, които днес се намират западно от Афганистан (Бактрия), източно от Афганистан и северно от Пакистан.

Както обяснява ученият, «древни автори, като Юстин и Полибий, които не са се интересували много от този отдалечен район, посочват само седем царе, сред които Диодот, Евтидем и Деметрий. В резултат от проучването на монетите обаче се появиха общо 45 царе като Лизий, Стратон, Аполодот, Хипострат и Хелиокъл, тъй като имената им са изписани върху монетите».

Що се отнася до езика на надписите им, версиите са две. Бактрийските царе са сечали монетите използвайки гръцкото писмо, тъй като народите в региона са владеели гръцки. Монетите, които били в обръщение южно от индийския Кавказ са имали двуезични надписи: гръцки на лицевата страна и санскрит на обратната страна, тъй като народите в този регион не са говорели гръцки.

Ученият не пропуска да подчертае и огромното влияние на гръцката цивилизация върху народите в региона (днешен Афганистан, Пакистан, Узбекистан, Таджикистан и т.н.).

«Дори когато гръцката мощ в Индия достига своя край (около 20 г. сл. Хр.), гръцката азбука била използвана в продължение на още два века. Освен това, от гръцката митология будизмът взел богове като Херкулес и Дионисий. Гърците са оказали огромно влияние върху тези народи, такова, каквото дори не можем да си представим», казва в заключение ученият.