Открита е рядка златна монета на Александър Македонски

04 Април 2014 / 19:04:14 GRReporter

6254 прочитания

http://www.tovima.gr

Д-р Озмунд Боперачи (Osmund Bopearachchi), професор в Сорбоната и в Университета Бъркли, и директор на археологическия отдел „Елинизъм и цивилизации на Изтока“ на Френския институт за изследвания, вярва, че е открил единствената запазена златна монета с портрета на Александър Македонски, която е била в обръщение докато великият военачалник е бил жив.

При това тя не е единствената, която ученият може да покаже. Работата му в размирни райони на Афганистан и Пакистан го свързва с откриването на монети, които носят имената на неизвестни доскоро гръцко-индийски врадетели, с откриването на древни гръцки градове, както и с изследването на едно монетно съкровище с общо тегло 4 тона, едно от най-големите, откривано някога.

Д-р Боперачи неотдавна посети Гърция, за да открие изложбата «Гръцките царства в Индия и Бактрия» в Нумизматичния музей, която ще продължи до 16 юни 2014.

Като един истински съвременен Индиана Джоунс той търси своите находки по пазарите на Централна и Южна Азия, както и в частни колекции, а аукционни къщи го викат често, за да оцени автентичността на древни монети. Това, което открива, често надхвърля фантазията, като например златната монета с образа на Александър Македонски.

Според д-р Боперачи, монетата принадлежи на колекционер, който смята в даден момент да я подари на някой музей.

Д-р Боперачи (вдясно), снимка: http://exagorefsis.blogspot.com

След битката при Хидасп

«Сигурен съм, че става дума за монета (възпоменателен медал), изсечена след Битката при река Хидасп и поражението на индийския цар Пор. Трябва да е имало и други такива монети със същия портрет, раздадени на генералите на Александър Македонски. Това е първият портрет на Александър Велики», обяснява д-р Боперачи за монетата, на която е изобразен Македонският цар със слонска кожа на главата (символ на Индия), като се виждат и щитът с Горгоната и извитият рог на Зевс-Амон.

Автентичността на монетата е оспорвана от някои изследователи, по-точно от четирима, както посочва д-р Боперачи, а го подкрепят учени като Андрю Стюарт и Франк Холт(на когото принадлежи хипотезата за причината, поради която е сечена една такава монета).

«По време на Битката при Хидасп през 326 пр. Хр., Александър е трябвало да се справи с армия от 250 000 слонове. Той самият е разполагал само с конница. И тогава е направил нещо гениално: част от конницата е нападнала фронтално, а две други части – по фланговете. Настанал смут и слоновете в страха си започнали да се въртят и да стъпкват индийските войници. Не можеш да победиш слонове, ако не си гений, а Александър е бил такъв», казва ученият.

Сред купчина монети

Къде обаче е намерена монетата, пусната в обръщение, за да увековечи събитието, което променило геополитическата карта и историята на района, както твърди Боперачи?

Сред купчина монети с общо тегло 4 тона, състояща се от 550 000 монети (от 5 в. пр. Хр. до 2 в. сл. Хр.), както и от други предмети, златни, позлатени, сребърни, едно истинско съкровище, открито в голяма яма, пълна с вода, близо до село Mir Zakah в източен Афганистан. Тук откривали съкровище за втори път.

Снимка: http://exagorefsis.blogspot.com

Първият път бил през 1947, когато са открити около 30 000 монети, пренесени в Националния музей в Кабул. При разрушаването му през 1993 монетите са откраднати.

Що се отнася до причината, поради която толкова много ценни предмети са открити на дъното на яма, с размери на малко езеро, може само да гадаем. Може би най-убедителното обяснение е това, според което разбойници са криели плячката си, открадната от палати и дворци в езерото, където поради неизвестни причини повече не се върнали.

«Имах шанса да попадна на пазара в Пешавар (Пакистан) през 1994, когато пристигнаха първите торби с монети и други ценни предмети. Озовах се сред истинско съкровище от монети, може би най-голямото количество, виждано някога от нумизмат в рамките на толкова малко време. Бях шокиран. Първото нещо, което можех да направя, беше да разбера състава на съкровището», казва ученият и добавя:

«Под огромен натиск започнах да класифицирам монетите по групи, според мястото на сеченето им: индийски, гръцки, гръко-индийски, индо-скитски, на династията Кусан и т.н. Проучвам монетите от двете съкровища, открити в Mir Zakah от 1983. Този факт е оставил своя отпечатък върху мен. За мен е огромна радост това, че мога да публикувам нови типове монети, и да обсъждам въпроси, свързани с монетосеченето в Индия и Централна Азия».