Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от книгата “Цариградска кухня” на Сула Бози

04 Септември 2014 / 10:09:24  GRReporter
4118 прочитания

  През XVI и XVII в. кафенетата били преследвани от властта. Най-тежка от всички била забраната, прилагана по времето на Мурат IV, който бил алкохолик и умрял от пиене. Под претекст пожар избухнал в Джимбалъ, квартал с множество гостилници и кафенета, султанът забранил под страх от смъртно наказание кафето, виното, тютюна и опиума. По негова заповед били затворени и отчуждени кафенетата в Истанбул. Трябва да отбележим, че зимата на същата година била много люта, Босфорът замръзнал, имало недостиг на продоволствия и цените на основните продукти силно се повишили, нещо, което предизвикало остро народно недоволство. От само себе си се разбира, че забраната била наложена в резултат на това положение. През следващите приблизително трийсет години Истанбул живял без кафенета. Този факт се потвърждава и от Евлия Челеби, меродавен източник на сведения относно истанбулските еснафи, който отбелязва за кафенетата следното: "В тях се събирали еничарите и изобщо всички разюздани и необуздани елементи. Кафенетата се превърнали в център на политиканите и демагозите, като разпалвали силни антиправителствени настроения и принудили султана да ги затвори." Този факт накарал мераклиите от Истанбул да ходят за кафе до Бурса! През онази епоха Бурса познала златни времена. Евлия Челеби, който я посетил през 1630 г., отбелязал следното: "В Бурса има 75 кафенета, като всяко едно побира около 1000 души, там се отбивали най-образованите и добре издокарани люде, каймакът на обществото. Три пъти дневно се изнасят концерти с певци и танцьори. Също така има прочути поети и разказвачи на приказки. Всички кафенета, особено централните, са пълни с всякакви артисти, които забавляват кибиците до зори, до часа, в който народът отива в джамията за сутрешна молитва."

 

      Антоан Гайард ни дава сведения, че по негово време забраната за съществуването на кафенетата все още продължавала, а кафето, което се продавало, било пренасяно на чаршията в големи ибрици, подгрявани на жарава, и било раздавано в купи на клиентите. "По мое време нямаше повече от две-три кафенета в Галата, чието съществуване бе толерирано за улеснение на християните, в по-голямата им част гърци, които пиеха кафе, пушейки." В другите градове на Османската империя кафето не било забранено, тъй като тези градове не били нито толкова големи, нито толкова гъсто населени, и така нямало основания да се страхуват от опасните новатори. Може в Истанбул вече да нямало кафенета, но това не означавало, че жителите му купували по-малко кафе отколкото в други времена... Нямало нито домакинство, нито семейство - от най-богатите до най-бедните - не само сред турските, но и сред гръцките, арменските и еврейските, където да не се пиело кафе два пъти дневно - сутрин и следобед. Освен това, с кафе били черпени и гостите, които посещавали дома. Така цариградчани не пиели кафе само у дома си, а и на повечето места, където ходели... Имало много хора, които изпивали по двайсет купи кафе на ден.

             При управлението на султан Ахмет III кафенетата и пивниците в Истанбул отново били отворени.

----------------

1. Димитриос Скарлатос Византиос (1798-1878) - гръцки просветител от XIX в., съставител на три речника, оставили траен отпечатък върху гръцката лексикография, автор е също така на първия речник във вече независимата гръцка държава, на тритомния труд "Константинопол 1851-1869" - Бел. пр.

 

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus