При такива обстоятелства се родил новият Египет, казвали местните хора. И намеквали, че богоизбраният мъж неслучайно бил дошъл при тях от крайбрежието на Македония. А и самият той често пъти с гордост изтъквал, че бил съотечественик на Александър Велики и връстник на Наполеон. Бил неграмотен, при все че назначавал мъдреците в най-стария ислямски университет Ал Азхар в Кайро. Когато, вече възрастен, решил да се научи на четмо и писмо, предпочел учителка да му бъде една образована жена от харема, а не някой от мъдреците. Казвали също, че имал деспотичен нрав, но приемал офицерите си прав и отдръпвал крака си, ако някой се наведял да го целуне. И че когато народът пожелал да научи що за хора са гръцките генерали Колокотронис и Никитарас, Мохамед Али наредил да изработят две големи картонени фигури и да ги разнасят из градските улици. Арапите, които ги носели, се провиквали: “Ето, такъв е Колокотронис” и размахвали картонения човек с трите очи, понеже бил много умен и окат и виждал по-надалеч от останалите; “а ето така изглежда Никитарас”, който бил с орлови криле, защото не стъпвал по земята, а летял.
    След като се справил с видимите вътрешни заплахи, Мохамед Али се посветил на развитието на своята страна. Съучениците на Исмаил Ферик имаха какво да разказват за нововъведенията с напоителни съоръжения, за създаването на оръжейна и тъкачна промишленост, за основаването на национална печатница, и най-вече, на боеспособна флота и армия по европейски образец. Един бивш френски офицер, Октав Йосиф дьо Сев, се бе заел под името Сюлейман паша заедно с Ибрахим - първородния и любим син на Мохамед Али - с военното реорганизиране на държавата и изработването на стратегически планове.
    Когато обсъждаха подобни теми, съучениците му внезапно млъкваха и Исмаил виждаше как премълчаният копнеж обагряше бузите им: Мохамед Али трябваше да седне на султанския престол. Нямаше друг начин да бъде спасена Империята.
    Понякога, когато излизаше на разходка с едноколка по крайбрежния булевард Ел Корниш, Исмаил Ферик мислеше, че копнежът по властта закриляше екипажите на плавателните съдове, които прекосяваха Нил на север. А друг път, че прелита сред стотиците огромни и разноцветни полилеи, които осветяваха старите джамии, и че посещава като божествен полъх коленичилите по килимите мюсюлмани. Беше сигурен, че на големия пазар Хан ел Халили същото това въжделение се приплъзва като парола от една мъжка длан в друга, заедно с лирите и грошовете. И че из кварталите на старо Кайро, където улиците, къщите и животът бяха спрели преди стотици години, копнежът по властта съжителстваше като бяло козле със семействата, и караше измъчените лица на хората да се усмихват понякога.
    Исмаил Ферик си мислеше, че такъв бунт срещу султана не би го смутил. И се радваше, че след като идеята бе стигнала до най-бедните, тя вече бе придобила такава сила, каквато имаха и парите.
Превела от гръцки: Здравка Михайлова