Галерия

1

Дълги години съществуваше затишие от страна на Гърция в раздаването на Оскарите, но тази година филмът на Георгиос Лантимос „Кучешки зъб” впечатли световната публика и с право се намести сред петте филми предложени в категорията за чуждоезична лента. Посланието: да останеш верен на себе си! Филмът на Лантимос е труден и не стана любимец на публиката, не излизаш от залата с хубаво усещане, но е „предложение” за друга гледна точка. Дълго време много режисьори залагаха на фолклорните филми или на сантименталните драми, а „Кучешки зъб” си спечели мястото сред най-добрите, въпреки че не беше обикнат.

Първата актриса на гръцкото кино, която взима Оскар - за второстепенна женска роля, е красавицата Катина Паксину за участието си в „За кой бие камбаната” през 1944 година. Дълги години тя живее извън Гърция заради войната, но се завръща през 1950 година завинаги. На раздаването на наградите тя посвещава своя Оскар на всички нейни колеги в Гърция, която по това време е окупирана от немците.

Няколко години след като Катина Паксину получава отличието на Американската академия за кино изкуство, в няколко категории е предложен филмът „Топовете на Навароне”, но не печели. Големипт шум около Гърция и емблема за гръцко кино става за първи път лентата „Никога в неделя” с участието на легендарната Мелина Меркури, под режисурата на нейния съпруг Жил Дасен и с музика на Манос Хадзидакис. Филмът е предложен за пет награди – за женска роля, за режисура, за сценарий, за музика и за костюмите на Дени Вахлиоти. Когато научава за номинациите, Мелина Меркури се обажда по телефона на Дени Вахлиоти и й казва: „Предложиха ни за Оскар! И аз, и ти, и Джули, и Манос, всички!” По-късно, когато Елизабет Тейлър взима наградата за женска роля, Мелина казва: „Тейлър го взе, защото й бяха направили дупка на гърлото.”В крайна сметка единственият Оскар за филма отива у Манос Хадзидакис за незабравимата музика на парчето „Децата на Пиреа”. Мелина решава да не отиде на Оскарите, тъй като не са Фестивала в Кан, и убеждава Жил Дасен и Дени Вахлиоти също да не се явят. Манос Хадзидакис сам си решава да не отиде, защото тогава никой не е тичал към Америка с лекота, а и наградите не са се излъчвали по телевизията. Тогава вестниците изпращат фоторепортери, за да го снимат, но понеже неговата статуетка още не била пристигнала, се наложило Катина Паксину да му даде назаем своята и Хадзидакис да се снима с нея.

През 1962 година на Фсетивала в Кан впечатление прави филма на Михалис Какоянис „Електра”, за който Елени Влаху от вестник „Катимерини” прави всичко възможно, за да бъде изпратен като официално участие от страна на Гърция за кандидат за Оскар сред чуждоезичните филми. „Електра” е избран в петицата номинирани филми, но губи от френския филм „Недели в град Авре” на Серж Бугинион.

През същата година за костюмите във филма на Мелина Меркури и Жил Дассен „Федра”, е номинирана за пореден път Дени Вахиоти, но пак й се изплъзва. Дванадесет години по-късно нейната братовчедка Теони Влахиоти- Олдридж донася в Гърция статуетката, която печели за костюмите на филма „Великият Гетсби”.

Няколко години по-късно в петицита за чуждестранен филм влиза легендарният „Червени фенери” на Василис Георгиадис, за когото Федерико Фелини казва „достойният грък, който движи на сцената маси от хора”. Но къде да се сравнява и да отнесе Оскар като сред номинираните през онази година е „8 1/2” на Фелини...

И пак през 1965 година хората полудяват по класическия вече филм „Зорба Гъркът”, който е номиниран за седем Оскара като три от тях са за режисьора Михалис Какоянис – за режисура, за адаптиран сценарий и за най-добър филм (като продуцент). Антъни Куин е предложен за Главна мъжка роля, Лила Кентрова за второстепенна женска роля, Уолтър Ласали за оператор и гъркът Василис Фотопулос за сценография. Филмът получава три Оскара - Василис Фотопулос, Уолтър Ласали и Лила Кентрова взимат статуетките.

През следващата година Ваислис Георгиадис е предложен пак в категорията за чуждестранен филм за „Пръстта се боядиса в червено”, а след това дълги години от Гърция не излизат предложения, идва на власт хунтата, а през 1970 година като предложение от Алжир изскача филма на Костас Гаврас „Z”, който е приет с невероятен ентусиазъм от критиците и публиката. Не само че печели Оскар за най-добър чужд филм, но Гаврас е предложен и за категориите най-добър режисьор и за най-добър филм. В Гърция, която по това време е в диктаторски режим на генералите, събитието не се отразява, но хората научават за наградите от Дойче веле.

В следващите години, след като пада хунтата Гърция пак излиза на сцената и филмът на Михалис Какоянис „Ифигения” е предложен за Оскар. През 1982 година за музиката си към филма „Пътищата на огъня” статуетката получава Бангелис Папатанасиу, а мелодията оттогава се свири по време на всички Олимпийски игри. Следващият Оскар е за Костас Гаврас и неговия сценарий за „В неизвестност” с Джак Лемън. След това съществуват единствено успокоенията, че живеещеият в Китира австралиец Джордж Милър взима Оскар за анимацията на Happy Feet, а Луис Психойос донася Оскара в Гърция за документалния филм „Ормос”. Но ето че след години мълчание, нещо интересно се роди от въображението на Лантимос.

По материали на списание "DownTown"