Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Поглед към Първата световна война 100 години по-късно

28 Юли 2014 / 07:07:37  GRReporter
6397 прочитания

Маневреният период обхваща военните действия срещу Сърбия и Румъния. През 1915 Първа и Втора армия провеждат Моравската, Овчеполската и Косовската операции. Във взаимодействие с настъпващите от север германски и австро-унгарски войски разгромяват сръбската армия, овладяват Косово поле и достигат до албанската граница. Едновременно с това отразяват опитите на съглашенските войски да нахлуят в долината на река Вардар и ги изтласкват на сръбско-гръцката граница. През август 1916 Първа армия провежда Леринската, а 2-ра армия – Струмската операция, в резултат на което окончателно се оформя Южният фронт. Впоследствие 3-та армия съвместно със съюзниците воюва срещу Румъния и провежда последователно Тутраканската, Кубадинската и Мунтенската настъпателна операция, с които освобождава Добруджа и достига до река Серет.
През позиционния период на войната (1917 – 1918)  българската войска  води отбранителни действия на Южния фронт и отблъсква няколко опита на съглашенските армии да пробият фронта, което те постигат през септември 1918. Като създава значително превъзходство срещу зле снабдената и недостатъчно въоръжената българска армия, противникът пробива фронта при Добро поле. На 29 септември 1918 в Солун България подписва примирие със съглашенците и излиза от войната.
Каква е била ролята на България във външнополитическия план на Великите сили?
Германският план за провеждане на светкавични военни действия  се проваля и през 1915 войната придобива позиционен характер. Това налага на двете коалиции да търсят начини за привличане на нови държави. Разположена в центъра на Балканите, България изведнъж се превръща в държава от особено важно значение. От нея в значителна степен зависи поведението на Румъния и Гърция. Присъединяването на България към Антантата ще повлияе на тяхната ориентация, което ще изолира Турция от нейните съюзници и ще провали окончателно плановете им на Балканите.
България е много важна за Централните сили и без нея Германия трудно ще отвори пътя към Цариград, Персийския залив и Суецкия канал. Австро-Унгария изпитва непреодолими трудности в опита да овладее Сърбия и се нуждае от помощта на българската армия. Затова Централните сили са по-щедри в обещанията си за териториални придобивки на България след войната.
Как повлиява загубата на българската политика в междувоенния период след Първата и преди Втората световна война?
 В периода между двете световни войни българската политика се стреми да излезе от международна изолация и да стане равноправен партньор на останалите балкански и европейски държави. Тя обаче среща упорита съпротива от страна на победителите, които се стремят да запазят следвоенното статукво. Нещо повече, в Югоизточна Европа възникват съюзи, които пряко са насочени срещу България. През 1920 новосъздадените Кралство на сърби, хървати и словенци (след 1929  Кралство Югославия) и Чехословакия, заедно с Румъния подписват съглашение за създаване на т.н. Малка антанта. На 9 февруари 1934 в Атина е подписан балкански договор между Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който става популярен като Балкански пакт, Балканско съглашение или Балканска антанта. Те целят запазване на следвоенната система и противодействие на българския стремеж за мирна ревизия на Ньойския диктат. Българската политика среща сериозна подкрепа от Германия, която също се стреми към отхвърляне на несправедливите следвоенни договорености. Това е сериозна предпоставка двете държави да са съюзници и през следващата Втора световна война.
Успяват ли държавите на Балканския полуостров да получат това, което не успяват да извоюват през изминалите две балкански войни?
За държавите от полуострова резултатите от Първата световна война са в зависимост от принадлежността им към воювалите коалиции. Най-негативни са те за България, която е постигната от втората си национална катастрофа. По бойните полета загиват, умират от рани и болести и изчезват 101 234 офицери, подофицери и войници, а над 155 000 са ранените. Ньойският договор от 27 ноември 1919 отнема от страната изконните български земи  Южна Добруджа, Западна Тракия и Западните покрайнини. Наложените репарации възлизат на 2,25 милиарда златни франка, а въоръжените сили са сведени до 30 000 души.
С отнетите български територии се облагодетелстват съседните държави. Румъния получава отново Южна Добруджа, Гърция – Западна Тракия, което лишава България от излаз на Бяло море, а Кралството на сърби, хървати и словенци – районът на Цариброд, Босилеград, Струмица и отделни села в Трънско и Кулско. Така националният въпрос на Балканите се изостря още повече, а това е предпоставка за нови съюзи и бъдещи военни конфликти.
Как щеше да се развие историята на България през последните 100 години, ако държавата се беше оказала на страната на победителите в Първата световна война?
В историята по принцип не се разсъждава върху възможностите „ако“, но въпреки това може да се допуснат известни благоприятни последици за България при участие във войната на страната на Антантата. Значително териториално разширение е малко възможно при положение, че бихме били в една коалиция със Сърбия, Гърция и Румъния. Въпреки това войната можеше да бъде един успешен етап по пътя на националното обединение. Освен това България щеше да си осигури благоприятни условия за политическо и икономическо развитие в десетилетията след Първата световна война, без да изплаща каквито и да е репарации.

 

Категории: Първа световна война България репарации Ньойски мирен договор Централните сили Антантата военни действия на Балканите
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus