Галерия

1

Полина Спартянова
    На днешния ден преди 100 години Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува в нейната територия. Така започва Първата световна война, като постепенно в нея се включват Германия, Франция, Великобритания. През следващата година България се включва във войната на страната на Тройния съюз, а след нея и останалите държави на Балканския полуостров са провокирани да вземат участие във военните действия. Днес, 100 години след началото на Първата световна война, се срещнахме с Лилия Криворова, главен експерт в Националния военноисторически музей в София, за да научим повече за последиците за България и района от военния конфликт.
Сто години след началото на Първата световна война, какво значение има тя в световен мащаб от съвременна гледна точка?
Стогодишнината от началото на Първата световна война е повод за оценка на нейното значение, свързано преди всичко с последиците от този най-голям военен конфликт в дотогавашната човешка история. Тя завършва с важни военни, икономически и политически резултати, оказали влияние през следващите десетилетия. По бойните полета загиват 10 милиона души, а други 20 милиона остават осакатени.
Войната прекроява европейските граници в ущърб на победените държави. Австро-Унгарската империя слиза от политическата сцена, изчезва Втория Германски Райх, губи територии и България. Настъпва преразпределение на някои от колониалните владения. Наложените от победителите санкции под мотото за установяване на траен мир, са предпоставка за бъдещи конфликти. Търсенето на нови пътища за решаване на политическата криза води до появата на фашизма в Германия и на болшевизма в Русия, чийто печални резултати са известни.
Победители и победени се оказват в икономическа криза, за чието преодоляване са необходими много години. Особено тежко е положението на загубилите войната, които трябва да плащат големи репарации. Незасегната остава икономиката на САЩ. Щатите са единственият кредитор и след войната световните златни запаси се стичат към тях.
Като резултат от войната през януари 1919 се създава международната организация Общество на народите, която прокламира постигането на световен мир, но реално се стреми да съхрани наложената от победителите Версайска система.
От какво значение е за България тази годишнина в наши дни?
Годишнината от Първата световна война е повод за преглед и преоценка на всички проблеми, свързани с българското участие в нея. Това включва причините за присъединяване към Централните сили, участието на българската армия в операциите на коалицията на Балканския театър на военните действия (количество войски, поставени цели и задачи, постигнати резултати, достигнато военно изкуство), икономическите проблеми във войната и след нея, отражението й в развитието на обществените отношения. Правилните изводи не само ще осветлят миналото, но ще са предпоставка да не бъдат повтаряни допуснати тогава грешки.  
Какви са историческите грешки, които допуска България преди 100 години?
Основната грешка на българските политици е решението за присъединяване на държавата към Централните сили. България възприема участието си във войната като възможност за осъществяване на националния идеал – обединение на всички земи, населени с българи. Тази цел не е постигната в  предишните Балкански войни и затова правителството е готово да се присъедини към онази коалиция, която гарантира повече придобивки в края на войната. Държавите от Антантата не могат да формулират единна политика спрямо София и техните предложения са твърде условни. Централните сили обещават на България цяла Вардарска Македония, а също и всички земи отнети й от Букурещкия мирен договор през 1913. Отбелязана е и възможността за компенсации в Поморавието с градовете Пирот, Ниш и Враня. Обещанията са добри, но те също са условни – при евентуална победа на Централните сили. Политическото и военното ръководство на страната не е в състояние да прецени  през лятото на 1915 крайния изход на войната.
Българските държавници пренебрегват най-важното обстоятелство, проверено и доказано от практиката и времето. Обединението на един народ, в това число и на българския, е възможно да бъде постигнато само постепенно, чрез методични и упорити стъпки, на отделни етапи и с усилията на няколко поколения българи.
 Определени слабости се допускат при оформянето на икономическите и военнотехническите клаузи в документите за присъединяването към коалицията. Военната конвенция регламентира взаимоотношенията единствено по време на войната със Сърбия, поради което впоследствие българската армия е оставена да воюва сама на Южния (Солунския) фронт. Освен това България продължава да участва във войната и след постигането на своите политически цели. Така в защита на чужди интереси българската армия стои три години на Южния фронт, задържайки 35 съглашенски дивизии.
В какво се е състояло участието на страната ни във войната?
Участието на България в Първата световна война може да се обособи в два основни периода: маневрен – от включването във войната на 14 октомври 1915 до края на 1916 и позиционен – от началото на 1917 до края на войната.