След бурни дебати и обществени реакции втората лятна сесия на гръцкия парламент прие с мнозинство поправка в закона за медиите и рекламния пазар. Малко преди гласуването бе внесена втора поправка, която внесе промени в контрола върху държавните радио и телевизия.
Правният текст въвежда улеснения в окрупняването на гръцкия медиен пазар чрез сливането на медии, но според анализатори те далеч не целят неговото оздравяване, а имат за цел да спасят от фалит големите медии, които са приятелски настроени към правителството. Зад промените в начина на фактуриране на разходите за реклама те виждат желанието на управляващите да насочат предвидените за реклама средства към конкретни медии.
GRReporter се обърна за коментар към Янис Триандафилу, маркетинг директор на консултантската компания “То атомо” с над 20-годишен стаж като член на ръководството на компании в областта на технологиите в Гърция и други европейски страни. С маркетинга го свързват математическото му образование и писмената комуникация, прераснала от хоби в професионална дейност. През студентските си години е работил като журналист, а от 1994 се занимава професионално с изготвянето на текстове и маркетинг съдържание. Предмет на дейността на компанията му е предоставянето на специализирани съвети и услуги в областите инбаунд маркетинг, съдържание – инженеринг и бизнес развитие на гръцки и международни компании.
Има ли нужда от окрупняване гръцкият медиен пазар?
Да, в конкретния момент сливането на двете големи гръцки медийни групировки е належащо. Бих казал дори, че това е единственият начин да избегнат фалита. Но въпросът не е само в сливането. За да има резултат банките ще трябва да орежат по-голямата част от кредитите, които са отпуснали на двете медийни групи. А те са почти 2/3 от общата сума и говорим за милиони евро. Всичко това обаче не може и не трябва да се случи без прозрачност, тъй като в резултат на икономическата криза гръцките банки преминаха под държавен контрол и бяха рекапитализирани с парите на европейските граждани.
В допълнение, възможността за сливането на двете компании не може и не следва да бъде предоставена със законно постановление от страна на едно демократично правителство. Работата на правителствата е да контролират спазването на правилата на здравата конкуренция и да подсигуршт, че новата компания няма да е монополист на пазара. Тоест точно това, което днешното гръцко правителство не иска да направи.
Какви капани поставя това пред други медии? Смятате ли, че процедурите ще бъдат извършени по правилен начин?
Ако процесът на сливане се проведе по правилата на пазара и с правилен контрол от Комисията по конкурентност, няма да има никакви капани. В конкретния случай обаче по всичко изглежда, че сливането се прави по политически съображения и с цел собствениците на двете медийни групи да продължат да подкрепят същите политически интереси, с които са оплетени от десетки години. Така че капанът за тях ще е да има реакции от страна на Европейския съюз или на обикновените граждани – тяхната публика.
Какви смятате, че ще бъдат последствията от създаването на големи медийни групи върху обществото и свободата на словото?
Когато медийният пазар е свободен и функционира правилно съществуването на големи медийни организации (от типа на BBC, CNN и други), чиято дейност отговаря на правилата на бизнеса и се финансират само от дейността си и не в резултат на политическа намеса е здравословно. В същото време правителствата трябва да създадат предпоставките, така че да няма концентрация на медийния пазар в ръцете на определени лица или компании и законът да позволява на всички, дори и на най-малките групи или компании да участват в него. В противен случай говорим за монополи или олигополи, които “гарантират” единствено едностранчива информация в полза на интересите, които обслужват.
Според Вас, правилно ли е решението да се премахне задължението за публикуване на годишните баланси на държавните фирми в регионалната преса?
Предложената наредба беше в правилната посока, въпреки че правителството отстъпи под натиска на депутатите от провинцията и я оттегли. От много време всички съобщения на държавните институции се публикуват в правителствените сайтове и това е много по-функционално и евтино. Запазването на задължението за публикуването им в местни или регионални вестници е намеса във функциите на пазара и в същността си е държавно субсидиране на частни предприемачи, което е забранено от европейското право.
Регионалните медии трябва да се постараят да намерят необходимите капитали, които да гарантират тяхното съществуване и печалби, а не да разчитат на правителството, което да раздава събраните от гражданите данъци!
Защо не се премахва изцяло данъкът “ангелиосимо”? Кои се облагодетелстват от неговото запазване?