Галерия

3

2

1

Някои видяха в него новия Микеланджело Антониони. Други го определиха като възкръсването на френския Nouvelle Vague от 60-те години на миналия век. Истината е, че ретро загадъчните и поетично натуралните черно-бели изображения на Янг Фудонг омайват. Те пренасят зрителя в един нереално красив, по китайски мъдър, изискан в стил Луис Вютон свят на меланхолия, романтизъм и артистичност, който някак си много добре пасва в забързаното атинско всекидневие през лятото. Какво общо има Атина с Янг Фудонг? Общото е, че Националният музей за съвременно изкуство ще е домакин на първата изложба на художника в Гърция, която ще се открие на 11 май и ще може да се види в сградата на музея до 5 септември 2010. Куратор на изложбата е директорката на музея Анна Кафеци.
    За мнозина нейното заглавие “Седем интелектуалци в бамбукова гора и други истории” ще звучи объркващо и затова нека поясня. В нея са включени епичната кино инсталация “Седем интелектуалци в бамбукова гора”, 2003-2007 година, която поставя автора й на върха на съвременното китайско изкуство, по-новата инсталация от 6 видеоканала “На изток от село Кю”, 2007, монументалната инсталация от 10 видеоканала “Близо до морето”, 2004 и един по-ранен филм на художника - “Лиу Лан”, 2003.
    Става дума за многоекранни видео инсталации, разположени по начин, който по-скоро затруднява, отколкото улеснява зрителя в желанието му да проследи всички нишки на историята, която Янг Фудонг разказва.  Точно тук идва и майсторството на твореца, който не само държи вниманието ни през цялото време, но когато сърцето ни усети, че не може да погълне по-голяма доза емоционално напрежение, ние излизаме от залата, за да се върнем там след ден, седмица, месец или когато следващия път попаднем някъде по света на изложба на Фудонг. Но със сигурност се връщаме.
    Лентите на художника са заснети с 35-милиметрова черно-бяла кинокамера, чиято стилистика от една страна ни препраща към китайското кино през 30-те и 40-те години на 20-ти век, но в същото време носи някакъв високо технологичен привкус, носи атмосферата на силно развитото индустриално общество  с неговата свръх напреднала инфраструктура. Всъщност вътрешното противоречие, двусмислието, неопределеността са характерен елемент на почерка на Янг Фудонг.  Вземете най-известната му творба “Седем интелектуалци в бамбукова гора”. Тя е вдъхновена от древната китайска притча от 3 век за седемте мъдреци, отвратени от интригите в императорския двор, които се оттеглят дълбоко в провинцията, за да разсъждават и творят.
    По подобен начин Янг Фудонг проследява седем млади интелектуалци, символ на обърканото младо поколение в Китай, които са показани, равнодушни и замечтани, да сърцезават своето собствено маргинално пространство от действия и лични стремежи. Един съвременен Китай, в който културните ценности се сблъскват, в който старият начин на живот лека полека отстъпва на бързите промени в обществото в последните десетилетия. “Великолепно е, че Китай се променя толкова бързо, великолепно е за всеки един от нас. Мисля, че трябва да гледаме живота откровено и това правя във филмите си”, казва художникът в интервю за списание New Yorker. И наистина, неговите герои чаровно се разтакават  в различни пейзажи от планински върхове през крайморски селища и по предградията на Шанхай, меланхолично търсят себе си и тъжно отстояват екзистенциалните си дилеми.
    Янг Фудонг е роден през 1971 година в семейство на военен офицер, а контактите с изкуството в ранното му детство са почти нулеви. “Детската ми мечта беше да стана футболна звезда”, спомня си художникът пред списание W. Когато е на 9 години тежък инцидент го приковава за дълго време на легло и тогава става и посвещаването му в света на изобразителното изкуство. Днес много хора сравняват филмите му с тези на Трюфо, Годар и Фелини, но Янг Фудонг си спомня, че дори и като студент в елитната Китайска академия за изящни изкуства не е имал достъп до техните филми, единствено е чел книги за тях. Всички ние, израстнали в тоталитарни държави с комунистически режими отлично разбираме какво означава това. “Преди да видя “8 и 1/2” на Фелини аз вече бях изградил в главата си своя филм “8 и 1/2“, казва творецът.
    Дипломира се през 1995 година, специалност живопис. “Всичко, което познавах преди следването си в академията беше реализмът в живописта. Един гостуващ германски художник изнесе семинар по съвременно изкуство с много видео и фотография и отвори очите ми”, разказва младият китайски художник. До 2000 година, за да се издържа работи в компания за видео игри. Талантът му, както и бумът от интерес по света за съвременно китайско изкуство му позволява да се съсредоточи изцяло върху артистичната си кариера. “Баща ми винаги е бил против моето изкуство. Мислеше, че губя живота си в изключително погрешна посока. Но в последните години, като видя, че изкуството ми носи пари промени мнението си”, признава Янг Фудонг.
    Днес художникът има зад гърба си участия в 50-то и 52-то биенале във Венеция, изложби в Музеите за съвременно изкуство в Париж, Виена и Амстердам, в галерия Marian Goodman и в Азиатското общество в Ню Йорк, в Токио и Шанхай.