Професия: Разказвач на приказки

05 Януари 2010 / 18:01:16 GRReporter

3322 прочитания

Марина Николова

Вълшебните приказки карат децата не само да мечтаят, но и да се справят със страховете и емоциите си. Те се идентифицират с героите на приказките, които винаги преодоляват препятствията и накрая всичко завършва щастливо.

Но какво е необходимо на един съвременен разказвач на приказки, за да заплени вниманието им?

Та те обожават цялата поредица за „Хари Потър”, който е малък магьосник и има цяла чанта с магически заклинания, свита от верни приятели и побеждава могъщи врагове. Но затова пък разказвачът на приказки е съвсем истински и има вълшебната сила да се преобразява за части от секундата в баба Яга или в грозен великан, а после в дългокоса красавица или пък в дядо Мраз.

Една такава вълшебница е Саша Вулгари. Тя е професионална разказвачка на приказки и сътворява своите светове на определени места в Атина, едно от които е Музеят за кикладско изкуство. В средата на една малка зала на третия етаж са подредени столчета в полукръг, а пред тях са разпръснати възглавнички за децата. Между тях и острещните витрини с находките от древността – малки съдчета, статуйки и амфори, се образува импровизирана сцена, където Саша и Спирос изчакват търпеливо да влезнат хората и разговарят със своите гости. Спирос е музикантът на Саша и свири на рядък швейцарски инструмент наречен ханг.

Събират се около петдесетина души – деца и техните родители, а преди да започне представлението Саша определя правилата: децата да си стоят по местата и да не вдигат шум, а техните родители да си изключат мобилните телефони. За да имат вълшебен ефект приказките, е необходима тишина.

И така, представлението започва. Спирос започва да свири на своят инструмент, който прилича на летяща чиния, а Саша се приготвя да започне първата приказка пристигаща от Италия, която разказва за магьосницата Бефана. Децата разпознават Бефана от песничките, които слушат по телевизията и са въодушевени, че героинята им е позната. Саша се усмихва на техните коментари и после отрязва: „Май много приказвате, чуйте сега какво се случило!” и с едно движение се превръща в прегърбена старица с крив нос, която отваря вратата на влъхвите дошли да съобщят добрата вест за раждането на Младенеца.

Саша омагьосва децата и с историята за дядо Коледа, когото гърците наричат Свети Василис. Саша се превръща в строг управник, а после в благ старец. Единствено чрез гъвкавите почти незабележими движения на тялото си и смяната на интонацията и отенъка на гласа си. Приказката разказва как свети Василис успява да убеди управника на обаст Кападокия, че брошките, колани и останалите дрънкулки, които е събрал от хората като данък, нямат особена стойност за него, но за тях са безценни. „Ето този колан някога е бил подарен от годеника на неговата любима, а сега принадлежи на тяхната внучка. Той е нейният спомен за тяхната любов. Хей този пръстен се е предавал от майка на дъщеря поколения наред, за да си спомнят дъщерите за своите майки, когато един ден тях ги няма...”

Въпреки че децата започват да се разсейват Саша успява да им привлече вниманието. Следва историята за Царина и нейната зла мащеха, която я праща при баба Яга, за да вземе огън. Мащехата се надява, че младото момиче никога няма да се върне, но в приказките добрите герои винаги побеждават, а злите биват наказани. Така и става. Явно и на децата им харесва тази история и ръкопляскат силно. Докато се вживява в образа на баба Яга всички много се забавляват, защото Саша издава викове и крясъци и показва как старицата лети въртейки се в хаванчето и чисти следите си с метлата.

Последната история разказва за срещата на мелничаря с караконджола... Когато и последната приказка приключва, децата пристъпват към Саша и си личи, че тя ги е спечелила – очите им са пълни с въхищение и желание тя да ги докосне. Защото се е превърнала в тяхната героиня. Самата Саша се занимава професионално с изкуството да разказва приказки още от 1993 г. като нейните инструменти са единствено гласа, езика и дъха, които задържат тялото в готовност и го карат „сякаш да танцува”.

Следващото й представление, което ще се играе на 10 януари се нарича „Тенджери и тигани – на боговете и на героите мезетата”, в което се впуска в пътешествие из света на митовете и легендите на Гърция, на Скандинавските страни, на Индия и на Америка под музикалния съпровод на лъжици, тигани, тенджери и казани. По-късно през месец януари Саша ще се изправи пред предизвикателството да очарова възрастните в едно предстваление „строго забранено за деца”, както самата тя заяви, посветено на Ерос и историите, в които ни забърква.

Къде да гледате Саша?:

Неделя 10 януари в13:00 ч.

Чичибос в супата! (Гръцка приказка)

Кой готви и кой яде? (Тесалия)

Какво има в шишето? (Персия)

Неделя (24 януари) в 13:00 ч.

Амброзия и нектар (гръцка митология)

Лотосите и ястията на Кирка (Одисея)

Какво яде Персефона? (гръцка митология)

Вълшебното прасе (скандинавска митология)

Бели смокини-черни смокини, ела масичке и сложи яденето! (Гърция)

Необходимо е да направите резервация на тел: 210 – 7294220 от понеделник до петък