Галерия

4

3

2

1

Логичният въпрос, който следва от това е дали света в интернет наподобява тези мрежи. Но online социалните мрежи като Facebook са много сложни. Хората могат да имат 100 приятели, но само 6 от тях са им истински приятели. За да направи опит и да установи какво е съотношението между Facebook приятели и истински приятели и дали емоциите и всичко останало се разпространява в една online социална мрежа, г-н Христакис е трябвало да вземе пред вид една „проба” от студенти и да изучи техните профили във Facebook. Трябвало е да разгледа всички снимки, които са качили и да види, кои са хората на тези снимки, дали са в непосредствена близост на снимката, дали се усмихват, какво правят и най-важното, дали са сложили етикет на хората от снимката. Проучване сочи, че ако хората слагат етикет на тези, които са на снимката това означава, че имат истинска връзка. Следващото нещо, което Ник Христакис е искал да провери е кой ни влияе във виртуалното пространство – дали само истинските ни приятели или други хора, които нямат никакво отношение също ни влияят. Добрата новина е, че тези приятели от Facebook, които нямат отношение към нас не ни влияят, което наистина е добре и аз лично не очаквах този резултат. Оказва се, че емоциите също се разпространяват и във виртуалния свят. Щастливите хора се събират на групи и имат 20% повече приятели от нещастните хора.

Всички ние знаем, че хората живеят на групи. Трудно бихме оцелели сами, което е именно причината Ник Христакис да завърши своята завладяваща лекция с нещо положително като каза: „Социалните мрежи са необходими, за да може доброто да се възцари.” И особено в трудни моменти ние всички имаме нужда да имаме положителна гледна точка за света около нас. Трябва да се обичаме и подкрепяме в рамките на мрежата, за да може нашето общество да оцелее и процъфти.