Галерия

3

2

1

Анастасия Балездрова
    Повече от 12 месеца снимачно време, 120 актьори, 1.000 статисти и 26 епизоди. Това е в цифри „Островът”, гръцкият сериал, който още от първия епизод, излъчен в началото на октомври се сдоби със страстни зрители. Сериалът е филмова версия на едноименния бестселър на Виктория Хислоп, който е преведен на 33 езици и продажбите му са достигнали 2 милиона екземпляри. Романът бе избран от британското издание The Times между 100-те най-влиятелни книги на десетилетието.
    Каква е историята? Алексис изгаря от желание да научи миналото на майка си, внимателно прикрито от нея за много години. Тя знае само, че майка й София е израснала в едно малко село на остров Крит, след което е заминала за Лондон завинаги. Когато Алексис решава да замине за Крит, София й дава едно писмо до една стара нейна приятелка, в което я моли да разкаже цялата история на дъщеря й. Така Алексис научава, че животът на семейството й е директно свързан с малкото изоставено островче Спиналонга, където някога се е намирала колонията на прокажените. От разказа на приятелката Фотини научава историята на семейството си, което става жертва на трагедията, войната и страстите.
    Спиналонга е малко островче, което се намира в залива Мирабело в южната част на Крит. Древното му име е Калидон, но венецианците, които го завладяват и построяват отбранителна крепост на него заради формата му го прекръстват на Спиналонга, което означава дълъг бодил. Островчето е завладяно от турците през 1715 г. и на него са настанени мюсюлмани. От 1903 г. гръцкото правителство започва да го използва като колония на прокажени, като изпраща там 251 болни критяни, които така или иначе са живеели отделени от селищата си. Условията са били много тежки, защото по онова време още не е било открито лекарство за силно заразната и неизлечима болест.
    След 1913 г. на острова са изпратени и други болни от цяла Гърция и населението е достигнало 1.000 души. Отначало животът им е бил много лош. Островът е бил една голяма бърлога, едно гробище за живи мъртъвци без никаква организация, без лекарста за болните, без надежда. Въпреки това обаче хората се организирали и създали едно свое общество със свои правила и ценности. Започнали да се женят помежду си, въпреки забраната и да раждат деца, някои от които напълно здрави. Тях са ги изпращали за осиновяване от бездетни семейства в Крит. С една малка социална помощ болните са можели да купуват провизии от малкия пазар на пристанището, където земеделците от Крит са продавали продукти срещу специално дезинфекцираните банкноти.
    Болницата на Спиналонга затваря окончателно през 1957 г. и болните са преместени в инфекциозната болница в атинския квартал Света Варвара. Така или иначе броят им е паднал драстично след откриването на лекарство срещу проказата в САЩ 10 години по-рано.
    Като използва тази историческа реалност Виктория Хислоп създава една фантастична история. В романа читателят се сблъсква със силни чувства, с безнадеждността и чувството за безсилие, но и с мощта на човешкия дух. В нея Елени, прабабата на Алексис, учителка в Елунда се разболява от проказа и трябва да замине за островчето Спиналонга като оставя след себе си двете  дъщери и съпруга си, който е лодкарят, превозващ болните към новия им и последен дом. Той може да вижда Елени често, но животът им вече не е общ, въпреки близостта на селото им Плака и острова на прокажените. Продължението е много интересно и изпълнено с емоции. Авторката представя едно общество от хора, които знаят, че краят им наближава и въпреки това мечтаят, надяват се и имат огромно желание за живот.
    Спиналонга е археологически обект и затова сериалът се снима в село Ано Елунда, което се намира точно отсреща. За пръв път в историята на гръцката телевизия е проведен кастинг, през който са минали всички членове на екипа, дори известните актьори, гримьорите и художниците на костюмите. Интересен е фактът, че писателката е отхвърлила предложение от холивудски продуцент и е предпочела филмовата реализация да стане в Гърция. Ето как обяснява тя своето решение: „На първата ни среща казах, че искам да присъствам на снимките. Гръцкият продуцент, за разлика от американския нямаше нищо против. Въпреки че историята ми е пълна фикция, все пак е имало хора в Крит, които са страдали от проказата. Исках да съм сигурна, че паметта им ще бъде уважена”.
    Сценарият на сериала носи подписа на Мирела Папаиконому, една от най-известните сценаристки в Гърция, която отговори на въпроси за сериала специално за GRReporter.

    Кога прочетохте за пръв път книгата „Островът”?
    Прочетох я, когато ми отправиха предложението от телевизия Мега.
Имаше ли нещо, което ви затрудни докато пишехте сценария?
    Винаги, когато правим нещо за пръв път се затрудняваме, точно защото не сме го правили дотогава. Не е ли така? В конкретния случай не беше само фактът, че бях отговорна пред авторката за всяко мое ново предложение в историята, но и трябваше да се отзова по най-добрия за мен начин на едно произведение, което бе пожънало огормен успех в цял свят.
Познавахте ли историята на островчето Спиналонга и жителите му отпреди? Имахте ли дискусии с хора от Крит, които са били болни от проказа или са имали контакти с острова?
    Не познавах историята, но се постарах да я науча или по-скоро да я проуча след като приех предложението да напиша сценария. Прочетох почти всичко, което е написано по темата и разговарях с хора, които имат лични преживявания от собствения си престой или от престоя на свои близки на Спиналонга. Разказаха ми истории, които ми помогнаха много за да пресъздам по-реално героите и епохата в сценария.
Сценарият ви е адаптиран по книгата, но има и някои разлики. Има зрители, които казват, че сериалът им харесва повече от книгата. Какъв е вашият коментар?
    Единственото, което мога да кажа е...”дано да сме успели да се отзовем на очакванията на публиката и продуцента Петрос Бутос, който ни възложи този толкова труден и скъп проект”.
На какво се дължи според вас успехът на сериала?
    На високата му естетика, на качеството, на великолепните актьорски изпълнения, на абсолютния професионализъм на целия екип, който работи усилно всеки ден, за да имаме този резултат и преди всичко на „истината”, на всички нива.
Тази година сериалите в гръцката телевизия са малко заради икономическата криза. Как виждате бъдещето?
    Бъдещето ме плаши много заради общата криза и липсата на средства, които биха могли да бъдат инвестирани в подобни проекти. Няма рекламодатели, телевизионните канали претърпяват голяма криза и инвестициите в проекти като този са много рисковани. Наистина не зная какъв ще бъде изходът на всичко това, което се случва днес. Единственото, което мога да направя е да се надявам на по-добри дни.  

    Според измерванията „Островът” привлече и задържа пред телевизионните екрани над 3.5 милиона зрители. Всеки епизод струва 150.000 евро, а целият проект 4 милиона евро, което го нарежда сред най-скъпите телевизионни продукции в Гърция. Много чуждестранни телевизии вече проявиха интерес да закупят продукцията и да я покажат на местните публики. Колкото до Спиналонга, островчето се радва на голям интерес и броят на туристите в Крит, които искат да го посетят расте непрекъснато.