Галерия

3

2

1

Анастасия Балездрова
    Повече от 12 месеца снимачно време, 120 актьори, 1.000 статисти и 26 епизоди. Това е в цифри „Островът”, гръцкият сериал, който още от първия епизод, излъчен в началото на октомври се сдоби със страстни зрители. Сериалът е филмова версия на едноименния бестселър на Виктория Хислоп, който е преведен на 33 езици и продажбите му са достигнали 2 милиона екземпляри. Романът бе избран от британското издание The Times между 100-те най-влиятелни книги на десетилетието.
    Каква е историята? Алексис изгаря от желание да научи миналото на майка си, внимателно прикрито от нея за много години. Тя знае само, че майка й София е израснала в едно малко село на остров Крит, след което е заминала за Лондон завинаги. Когато Алексис решава да замине за Крит, София й дава едно писмо до една стара нейна приятелка, в което я моли да разкаже цялата история на дъщеря й. Така Алексис научава, че животът на семейството й е директно свързан с малкото изоставено островче Спиналонга, където някога се е намирала колонията на прокажените. От разказа на приятелката Фотини научава историята на семейството си, което става жертва на трагедията, войната и страстите.
    Спиналонга е малко островче, което се намира в залива Мирабело в южната част на Крит. Древното му име е Калидон, но венецианците, които го завладяват и построяват отбранителна крепост на него заради формата му го прекръстват на Спиналонга, което означава дълъг бодил. Островчето е завладяно от турците през 1715 г. и на него са настанени мюсюлмани. От 1903 г. гръцкото правителство започва да го използва като колония на прокажени, като изпраща там 251 болни критяни, които така или иначе са живеели отделени от селищата си. Условията са били много тежки, защото по онова време още не е било открито лекарство за силно заразната и неизлечима болест.
    След 1913 г. на острова са изпратени и други болни от цяла Гърция и населението е достигнало 1.000 души. Отначало животът им е бил много лош. Островът е бил една голяма бърлога, едно гробище за живи мъртъвци без никаква организация, без лекарста за болните, без надежда. Въпреки това обаче хората се организирали и създали едно свое общество със свои правила и ценности. Започнали да се женят помежду си, въпреки забраната и да раждат деца, някои от които напълно здрави. Тях са ги изпращали за осиновяване от бездетни семейства в Крит. С една малка социална помощ болните са можели да купуват провизии от малкия пазар на пристанището, където земеделците от Крит са продавали продукти срещу специално дезинфекцираните банкноти.
    Болницата на Спиналонга затваря окончателно през 1957 г. и болните са преместени в инфекциозната болница в атинския квартал Света Варвара. Така или иначе броят им е паднал драстично след откриването на лекарство срещу проказата в САЩ 10 години по-рано.
    Като използва тази историческа реалност Виктория Хислоп създава една фантастична история. В романа читателят се сблъсква със силни чувства, с безнадеждността и чувството за безсилие, но и с мощта на човешкия дух. В нея Елени, прабабата на Алексис, учителка в Елунда се разболява от проказа и трябва да замине за островчето Спиналонга като оставя след себе си двете  дъщери и съпруга си, който е лодкарят, превозващ болните към новия им и последен дом. Той може да вижда Елени често, но животът им вече не е общ, въпреки близостта на селото им Плака и острова на прокажените. Продължението е много интересно и изпълнено с емоции. Авторката представя едно общество от хора, които знаят, че краят им наближава и въпреки това мечтаят, надяват се и имат огромно желание за живот.
    Спиналонга е археологически обект и затова сериалът се снима в село Ано Елунда, което се намира точно отсреща. За пръв път в историята на гръцката телевизия е проведен кастинг, през който са минали всички членове на екипа, дори известните актьори, гримьорите и художниците на костюмите. Интересен е фактът, че писателката е отхвърлила предложение от холивудски продуцент и е предпочела филмовата реализация да стане в Гърция. Ето как обяснява тя своето решение: „На първата ни среща казах, че искам да присъствам на снимките. Гръцкият продуцент, за разлика от американския нямаше нищо против. Въпреки че историята ми е пълна фикция, все пак е имало хора в Крит, които са страдали от проказата. Исках да съм сигурна, че паметта им ще бъде уважена”.
    Сценарият на сериала носи подписа на Мирела Папаиконому, една от най-известните сценаристки в Гърция, която отговори на въпроси за сериала специално за GRReporter.