Галерия

1

 Най-старата известна фотография на Солун посреща читателите на новата книга на Алека Карадиму-Геролимпу. Тя е направена през 1863 в района Бесцинар в западната част на града и представя морската стена и по средата й Кулата на кея. Фотографът е австриецът Dr Josef Szekely, който е посетил графа като чат от научната експедиция на Балканите на османиста Johan Georg von Hahn.

Обрасъл с минарета , повече или по-малко внушителни, този предмодерен Солун излъчва нещо средновековно, така че погледът следва дълъг участък стените с характерните назъбени ръбове. От тук е започнало всичко, или почти всичко, за да стигнем до по-интимния град на 20-ти и 21-ви век. И това е „пътуването”, което обещава архитектът и заслужил професор на Солунския университет  Алека Геролимпу в своя нов проект  озаглавен „Появата на модерен Солун. Истории, лица, пейзажи”, който е публикуван от University Studio Press.

Съдържа 12 части, които следват избирателно големите промени в Солун от 1870 (която се смята за началото на съвременния период) до 21 век. Някои от текстовете са публикувани и преди, но като цяло са непознати на широката публика.

Във втората половина на книгата работата на авторката  се насочва към личности от историята на архитектурата на града (повечето малко или напълно игнорирани от съвременната библиография) и господства едно настроение като в роман. Може би защото животите на тези личности са действително като романи. Към тях принадлежи френският военен инженер Жозеф Племпер (1866 - 1947). Прекарва голяма част от живота си в колониите (Индокитай, Мадагаскар, Сенегал, Судан) и през 1915 идва в Солун. Племпер обиква Гърция и прави Солун своя втора родина, започвайки тук кариера на архитект на възраст от 52 години, като част от групата за възстановяването на града след пожара от 1917.

Благодарение на Алека Геролимпу неспециалистите ще имат възможност да се запознаят със значими личности на Солун между войните, които с работата си и страстта си са оставили следи  върху физиономията на града. Такива са напълно забравеният днес Анаргирос Димитракопулос (1885 - 1966), инженер, високопоставен държавен служител и без малко министър-председател през октомври , както и Йозеф Нехама (1881 – 1971), част от солунската еврейска интелигенция. Нехама никога не е криел разочарованието си, защото смята, че гръцката държава третира евреите като граждани втора категория (особено в края на 20-те години). Отделна глава е посветена на Александрос Папанастасиу (1876 - 1936), вдъхновител на новото планиране на града и основаването на университета, главно в качеството си на министър на транспорта в правителството на Венизелос.

Това е книга, която предлага както академически, така и любителски поглед към библиографията за съвременен Солун, от една жена, която познава и обича този град повече от повечето гърци.