Здравка МИХАЙЛОВА
Специално за GRReporter
На картата Родос прилича на делфин, който плува в Егейско море между остров Крит и малоазийското крайбрежие. Най-голям от архипелага на Додеканезите, той има кръстопътно разположение, което е причина и до днес в стария град да съжителстват различни култури и традиции. Разходката из калдъръмените му улици ще ви отведат от Палата на Великия магистър на ордена на рицарите йоанити, чието владение островът е бил от 1309 до 1522, към хамами и джамии, към еврейския квартал Джудека, където от няколко години към синагогата е открит и еврейски музей. Византийският катедрален храм толерантно се издига редом със сводовете на готически църкви. Турският Имарет – приют за бедни е разположен между православните църкви “Свети Апостоли” и “Света Параскева”. Християнското, мюсюлманското и еврейското гробища почиват едно до друго под сенките на кипарисите. Старият град на Родос е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно-историческо наследство.
Пиндар казва, че при подялбата на земята между олимпийските богове богът на слънцето избрал Родос за своя обител. Затова и островът с неговия мек климат е подходяща дестинация не само за онези които обичат морските ваканции през лятото, но и за любителите на средиземноморските ширини през зимата. Неслучайно Родос е един от най-посещаваните гръцки острови. Не само защото югоизточното му крайбрежие е опасано от многобройни пясъчни плажове, но и защото ядрото на столичния му град представлява забележително запазен средновековен град. Тази старинна витрина е пренаселена от около милион туристи при добър сезон на фона на 110 000 постоянни жители, много от които чужденци. Още една причина да предпочетете да го посетите извън активния сезон. Планът на древния Родос, който лежи под почти целия съвременен град е проектиран от архитекта Хиподам от Милет. От един от най-организираните и процъфтяващи центрове през елинистичната епоха, през Средните векове той изпада в периферията на историческите събития, докато на него не стъпват войните-монаси от ордена на свети Йоан в Йерусалим. Докато е в тяхно владение неговото пристанище се превръща в преден пост на Латинския Запад и в една от неговите врати към Ориента не само за търговията с копринени платове, зехтин, шафран, вино и др., но и за движението на идеи. Международният състав на рицарското войнство събрано от всички краища на Европа донася в Източното Средиземноморие отгласа от новаторски идеи за обществото, философията, изкуството.
Миниатюрите от кодекс 6067, съхранявани в Националната библиотека в Париж, представляват едни от шедьоврите на готическия изобразителен маниер. Текстовете, които те илюстрират описват обсадата на Родос от турците през 1480 г. и събитията, свързани със съдбата на османския принц в изгнание Джем, добре познат на българските читатели от романа на Вера Мутафчиева “Случаят Джем” (гръцко издание от изд. “Ливанис”). След смъртта на Мехмет Завоевателя II претенденти за трона са двамата му синове, първородният и законен наследник Баязид II, и Джем. След кърваво и жестоко съперничество надмощие взима Баязид и Джем потърсва убежище при Родоските рицари. Великият магистър на ордена Пиер д’ Обюисон го приема радушно, тъй като принцът представлява постоянна заплаха за брат си, гаранция за бъдещо примирие с османците и коз в организирания пореден кръстоносен поход. В гнева и желанието си за мъст Баязид II преследва Джем и на Родос, изпраща там наемници, които да го убият или отровят. След разкриването на тези планове, се водят преговори за примирие между османците и ордена на родоските рицари и покровителите му изпращат изгнаника в Оверн. Отогава принцът е прехвърлян от една тяхна крепост в друга, в папски и кралски дворове, но продължава да вярва, че един ден ще седне на султанския престол. Играчка в политиката на християнските владетели, “цената” му в дукати всекидневно расте, докато накрая Джем умира в Неапол, вероятно отровен. Вече с развързани ръце султан Баязид започва все по-смело да атакува Родос. Според мюсюлманското предание в стария град на Родос и до днес съществува така наречената Къща на Джем, където Великият магистър д’Обюисон дава подслон на турския принц в изгнание.
Бурната история на Родос продължава и през 20 век. През 1912 г. Османската империя отстъпва Додеканезите на Италия след войната за Триполитания и Киренайка и те остават италианска територия до 1947 г., когато официално са присъединени към Гърция. Затова и до днес Додеканезите наред с Керкира и йонийските острови продължават да бъдат любима туристическа дестинация за италианците. По време на италианското фашистко управление започва и реставрирането на средновековните укрепления и сгради в стария град. Най-забележителната от тях е Палатът на Великия магистър. Археологическият музей на Родос се помещава в някогашната болница – една от най-важните постройки за йоанитите, тъй като грижите за бедните и болните от край време са били смятани за основна мисия на ордена. Витражи, розетки и вградени мраморни плочи с гербовете на разноезичните рицари-войни красят суровите стени на палата.
В стария град можете да се озовете като преминете през една от единайсетте оцелели крепостни врати и да се разходите под арките прехвърлени над настланите със дребни обли камъчета (наречени воцалотó) улици, построени като укрепващи съоръжения срещу земетресения, да се разходите покрай смитата от времето охра и мастилено синьо на стените, построени от жълтеникав пясъчник. Една от тях – най-импозантната – готическата “Улицата на рицарите” ще ви отведе до доминиращия тук градеж - Палата на Великия магистър. Друг основен маршрут започва от горната част на централната улица “Сократус”, която от край време е била главната търговска артерия по протяжение на която са разположени бижутерийните и други сувенирни магазини, в които се тълпят туристите от круизовете.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
