Галерия

1

Много преди Егейско море да стане предметна дипломатически обсъждания и спорове, вълнуващата му история е включвала изригвания на вулкани, земетресения, наводнения, орогенеза, екстремни климатични промени, както и много по-драматични събития. От следващата сряда, гостите на Фондация Егениду ще имат възможност да открият как са се образували чрез геоложки процеси, които продължават повече от 20 милиона години, характерните островни пейзажи, които са станали люлка на цивилизации и области на ожесточени конфликти.

Изложбата „Егеон: Раждането на един архипелаг”, инициатива на Музея по естествена история на Каменната гора в Лесбос, се организира в сътрудничество с Музея по геология и палеонтология на Университета Аристотел в Солун и Музея по естествена история на Критския университет. От началото на 2013 до миналия май изложбата гостуваше в Центъра за наука „Нойсис” в Солун, където е видяна от хиляди посетите. Един обогатен вариант, специално за залите на Фондация Евгениду, ще остане в Атина до октомври, след което ще продължи пътуването си в Гърция и по света.

Сухото Средиземноморие

Вкаменелости от растения и животни, последните открития на подводните изследвания, следи от присъствието на предците на съвременния човек, зашеметяващи видео и панорамни снимки на островите разказват историята на Егида, безкрайната земя, която се появява от великия океан на Тетида и обхваща района от Йонийско море до Мала Азия. В известен смисъл днешното Средиземноморие е остатък от океан на Тетида - въпреки че в продължение на няколко десетки или стотици хиляди години целият Средиземноморски басейн се преобразува в суха пустиня, която в крайна сметка се напълнила с вода от Атлантическия океан. Постепенно, в резултат на промени и сблъсъци на тектоничните плочи, единната суша Егида се раздробява и голяма част от нея потъва обратно в морето. Така са родени островите в Егейско море, както и геоложките паметници в региона, като например Вкаменената гора на остров Лесбос, образувала се преди около 18 милиона години и запазила се под слой от вулканични материали. Въпреки че изложбата се фокусира основно върху развитието на последните 20 милиона години, някои от описаните събитията са се случили преди 150 милиона години.

Един вкаменен ствол с височина 14 метра от субтропични гори от предците на секвоята, които преди 18 милиона години са покривали района на днешния Лесбос, е може би най-впечатляващият от експонатите на изложбата. Въпреки това, сред експонатите  са включени еднакво уникални предмети като фосили от океана на Тетида или две парчета вкаменена вулканична пепел с вкаменени листа на дървета: най-стариото е на около 20 милиона години и е било открито в района на днешно Сигри, докато вкамененото маслиново листо от Санторини е по-ново, защото възрастта му не надвишава 60 000 години. Както бе посочено от директора на Музея на Вкаменената гора и асоцииран професор в университета на Егейско море Никос  Зурос, вкаменените стволове на дърветата не идват само от вкаменената гора от Лесбос, а и от подводните проучвания в крайбрежната зона на острова Нисиопи, западно от Лесбос.

Първат от трите части на изложбата, със заглавие „Спомени за Гея- от Тетида до Егейско море” разкрива най-далечното минало, за да разкажа как „в океана възниква сушата на Егейско море и как се стига до днешния архипелаг” обяснява Зурос.

Втората част е под надслов „На островите на Хефест и Посейдон” и проследява вулканичната дейност, която играе решаваща роля в създаването на архипелага. Между вулканите са действащите вулкани на Санторини, Нисирос, Метана и Сусаки, които принадлежат към вулканичната дъга на Южно Егейско море. Някои от най-разнообразните- и популярни- острови на архипелага- като Милос, Лимнос, Тира. Кимолос, Самотраки, дължат съществуването си на вулканичната дейност.

„Гея: от мита към науката” е заглавието на третата част на изложбата, която проследява екосистемите. Развитието на биоразнообразието през последните 150 години е показано чрез противопоставянето на  възстановени прогениторни форми на дървета и животни –между тях един късоврат жираф от днешен  Хиос, един слон джудже от Тилос и череп на антилопа на областта на Самос- с модерните  им „потомци”. Също така са представени находки, документиращи ранното присъствие на предците на съвременния човек, и три хоминидни черепи от Гърция: на македонския уранопитек, който е бил открита през 1988 в Халкидики, на месопитек от Пендели, праисторически обитател на Европа и Западна Азия, и на човека от пещерата Петралона в Халкидики. Както бе подчертано от Никос Зурос, значението на явленията, довели до раждането на Егейско море, не е само геоложко.

Културни свидетелства

Движенията на тектоничните плочи не само образуват релефа, който познаваме днес, но и играят важна роля в развитието на човешките култури, предлагайки обилни количества минерални суровини, от обсидиана от Милос до меда от Китнос и Серифос. Освен това, в продължение на много хиляди години необяснимите природни явления и бедствия са подтик за създаването на митове, произведения на изкуството и метафизични теории, тъй като човешкото въображение се втурва да запълни празнините, оставени от липсата на знания..