Галерия

2

1

- Чувството ми да спасявам нещата. В началото се събуждах с мисълта да реставрирам една икона и смятах, че правя нещо много съществено, че я спасявах. Никога не съм гледал на работата си като на начин да спечеля много пари, никога не съм искал да забогатея от реставрацията на икони. В първите години на работа бях отишъл на почивка на един остров. Там открих един параклис, в който иконите бяха надути от влагата и готови да се разпаднат. На следващата година отидох на същия остров, като бях взел със себе си материали, и без да питам никой отидох и закрепих живописния слой към дървената част на иконите. Не ме интересуваше дали някой ще разбере за това, нито пък съм искал да ми се заплати. Вярвам – това е една стара сентенция – че не наследяваме нещата от предците си, а че ги вземаме на заем от децата си. Работя вече 16 години и, слава Богу, това усещане не ме е напуснало. Понякога задачите ми са трудни, или е нужно да пътувам много често, или условията са много трудни, или не ми се заплаща добре. Върша работата си по един и същи начин и когато не съм добре платен, и когато получавам много добър хонорар. Целта ми е винаги реставрацията, която правя, да е възможно най-цялостна.