«От хората мога да чуя и най-добрите и най-лошите думи, от най-окуражаващите до най-обезкуражаващите коментари, и намирам всичките за интересни, радвам им се еднакво. Оценявам самия факт, че този, който не е съгласен, е започнал диалог. Така мога да го убедя защо го правя, или пък той да ме убеди в това, в което вярва. Много ми харесва общуването с хората и това ме кара понякога да рисувам по-малко и да говоря повече», обяснява с усмивка младежът. «Като цяло обаче рисуването на графити е свързано с пътешествията и изследването на света. Това е една голяма световна общност, в която съществува солидарност».
Достатъчен ли е един спрей или не?
И все пак според Манос, спреят не е единственото средство, с което можеш да запечаташ вдъхновението си на стената. «Всички материали са добре дошли. Дойде и вълната на уличното изкуство, което оказа влияние върху всички създатели на графити по света и изведнъж започнахме да използваме четки и бои. Това също оневини графитите – ако видиш някой да рисува с четка и бои по стената в ума на хората веднага изниква асоциация с изкуството».
Изпрати послание
Дали обикновено чрез графитите човек изпраща някакво послание или го прави повече за собствено удоволствие? Манос естествено не може да отговори от името на цялата общност, затова се ограничава до себе си. «Понякога не изпращам никакво послание, целта ми повече е да изобразя собствените си преживявания, да вляза в контакт с хората и да ги накарам да се усмихнат. Въпреки това често темите ми са меланхолични».
За днешна Гърция
«Αко трябваше да нарисуваш нещо, за да покажеш ситуацията в момента, какво щеше да изобразиш?». Отговорът му е напълно обезоръжаващ: «Сигурно щях да боядисам всички цветни стени в Атина сиви или черни».
Произведения на Манос Илиопулос можете да видите и на неговия сайт www.rtmone.com както и по улиците в цяла Гърция…
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
