Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

«Рисуването на графити е свързано с пътешествията и изследването на света»

30 Октомври 2011 / 20:10:19  GRReporter
4391 прочитания

Μанос Илиопулос, известен още като rtmone, street artist и член на графити обществото, оставя за малко настрани боите и спрейовете и ни развежда в един свят, изпълнен с цветове, емоции и спонтанност, където стените се превръщат в платна, а художниците са млади хора с цветни мечти.

За жителите на мегаполисите не са характерни небрежното поведение и безгрижните разходки сред цимента. Повечето от тях тичат от сутрин до вечер, сякаш задълженията им ги гонят по петите, правят сметки на ум за приходите и разходите през следващата седмица/месец/година, както и планове за това как ще успеят да свършат всичко, без да загубят достойнството си. Вървят наведени, намръщени, с отсечена стъпка.

Сред тях обаче има и някои, които сякаш се измъкват от сивите тонове. Някои, които се старяат да привлекат погледите на останалите и да им изпратят едно послание тип „усмихни се“, като прибавят малко цвят върху сивия background на града.

Не, те нямат магически способности. Единственото, от което се нуждаят е един спрей и вдъхновение, за да създадат своите графити и да оставят своя печат, не само, за да накарат дори и една глава да се обърне, но и за да извадят навън страстта, която носят в себе си и искат да превърнат в цветове и форми.

Един от тези млади хора е 27-годишният Манос Илиопулос, известен още като rtmone, архитект и street artist, дошъл в Атина от Навплио преди 8 месеца, с идеята да поживее в градската среда на един мегаполис и да твори в нова обстановка.

Имало едно време

«Започнах в гимназията, където бях по-скоро самотно момче – не ме интересуваха класическите занимания на моите връстници, не играех футбол, не бях фен на никой отбор. Карах колело и си търсех хоби. Истината е, че винаги нещо скицирах и рисувах», разказва той.

«Първия си завършен графит направих в училище и ми отне цели 3 седмици, за да го довърша! Открадвах време отвсякъде и се опитвах да разбера кое е правилното време да го правя – защото тогава беше нелегално. Обикновено ходехме на обяд, когато хората си почиваха и рисувахме».

Какво може да е било първото творение на едно дете, което рисува за първи път на стената? «Това беше моят подпис с една глава на мъртвец, която бях прерисувал от един комикс и пишеше “my old style to your face”. Смятах, че изведнъж ставах див и личност. Придобивах характер, измъквах се от масата – тогава вярвах в това». В крайна сметка първият му графит е изтрит след 1 година. Като цяло графитите са нетрайни произведения – всички го знаем, а и той самият го потвърждава.

Авторът на графити: творец или просто емоционален млад човек?

«В изкуството не е толкова важно да имаш невероятни способности, за да изобразиш реалистично нещо», казва Манос. А за себе си младият творец признава: «Може би имам някакви способности, въпреки това никога не ме е привличал реалистичният рисунък – не ме интересува вярното изобразяване на действителността. Повече съм повлиян от комиксите, карикатурите и цялата тази култура».

«Политиката» на графитите

«Графитите сами по себе си са политизирани, както и изкуството като цяло, независимо дали прокарва някакви преки послания или не. Самият факт, че някой излага мнение на публично място или просто пише на стената едно „усмихни се“, автоматично го превръща в политизирано действие», обяснява той, като за себе си добавя, че е по-скоро по грешка и спонтанно политизиран. «Съзнателно не съм политизиран. Отвращам се от всичко, което се случва в политиката и не виждам нищо чисто в цялата тази история, за да го подкрепя».

«Будният» поглед на закона

Изключено е един истински автор на графити да не се е забърквал с полицията. «Арестували са ме 3 пъти със спрей в ръка. Но понеже графитите се намират на публично място, човек се научава да комуникира с хората и да защитава това, което прави, като убеждава останалите в причината за съществуването на графитите. Обикновено ги представям като архитектурен проект или нещо, което е част от някаква работа», обяснява Манос.

«Вече не правя незаконни графити (и това ме тревожи), а в последните две години не съм правил спонтанни графити заради многото ми задължения и само участвам във фестивали. Или рисувам професионално – интериорен дизайн, детски стаи, live show с рекламна цел».

Мнението на околните

Категории: графити Манос Илиопулос rtmone street artist изкуство
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus