Галерия

1

21 години след смъртта си Джон Касаветис продължава да скандализира американските арт критици. Сценаристът, актьорът, режисьорът, първият в историята на киното независим продуцент, който доказа, че качествени филми могат да се правят и извън Холивуд, че е възможно творецът сам да финансира и разпространява лентите си, този път привлече вниманието върху себе си с помощта на румънската театрална режисьорка Дорис Миреску.
    Миреску постави култовата лента на Касаветис “Съпрузите” на сцената на нюйоркския Public Theater по начин, изцяло верен на философията на големия режисьор от гръцки произход - да търси отрицанието на традиционните методи за разказване на истории. Филмът, създаден през 1970 година, в който и самият Касаветис блести в ролята на Гас е до голяма степен импровизация. Разказва историята на трима нюйоркчани на средна възраст, които шокирани от смъртта на свой приятел отчаяно търсят смисъла на живота си с помощта на много алкохол, повръщане, преследване на жени, музика, хазарт и бурен живот. История по-скоро няма, има дълбоко изследване на характерите на тримата герои, които за кратко искат да забравят “официалния” си живот и да се впуснат в екзистенциални размишления.
    Тяхната драма или трагикомедия бе разказана от Касаветис по един нещадящ зрителя начин, реалистично и натуралистично, в рамките на 2 часа и 30 минути. Дорис Миреску отива дори още по-далече, постановката й трае цели 3 часа и както пише  New York Times “много по-интересно е да говориш за нея, отколкото да я изгледаш”. Режисьорката поставя героите си в три стъклени стаи и ги заобикаля отвсякъде с камери, чиито изображения виждаме по множество екрани на сцената. На практика няма реплика или мимика на актьорите, която да не видим от близък план на някой екран. Независимо дали те лежат по диваните, четат книги или гледат филм на Касаветис по телевизията. Мултимедийното шоу определено е необичайно, но  New York Times го определя като “хаотично и предизвикващо прозявки”.
    Самата Дорис Миреску е родена в Румъния, която напуска в ранното си детство заедно с родителите си. С филмите на Касаветис се запознава в Париж като студентка по литература в Сорбоната. “Филмите му промениха живота ми. Преди тях никога не съм разбирала киното. Филмите му са предимно за мъже и това ме привлича особено много. Да разбера вътрешния свят на мъжа”, казва режисьорката пред New York Times.