Почти няма дете, родено и прекарало поне няколко години от съзнателния си живот в България от времето на комунизма, което да не си спомня филията с лютеница. Носталгията, която този спомен събужда е... пъстра. Ако има единодушие сред съвременното българско общество по отношение на епохата преди 1989, то то се изразява в това, че тази страница все още е отворена, по един или друг начин. Има много начини да се гледа към това противоречиво наше минало, като един от най-интересните е през призмата на храната.
Младостта или детството - това е вкусът, който за настоящите хора в зряла възраст носи споменът за филията с лютеница, с мармалад или халва с масло. Марципанът по български, бозата от 8 стотинки(в най-скъпия й период), кренвиршите, запечени с кашкавал, русенското варено, утайката в истинската бира, която "държеше" само няколко дни, шоколад "Крава" и бонбони "Карамел Му"... и още, и още. Някои ще свържат това с недоимък и опашките по празниците, когато пускаха банани по магазините или просто се появеше по-рядко предлагана стока. Или пък с щандовете с еднообразни стоки и техния антипод - Кореком-ите. Други ще го свържат с равенството, с това, че е имало малко, но за всички, че парите са стигали и човек е можел да си позволи от всичко.
Независимо от това какво мислим и усещаме под напора на спомените дошли от вкусовите ни рецептори, то си остава факт, че все още изпитваме носталгия или таим лоши спомени. Ето така и храната става повод за поредното ни разделение.
Книгата на журналистката Албена Шкодрова "Соц гурме", която вече е в книжарниците, се опитва да погледне на комунистическото ни минало през точно таз призма на храната и отношението на хората към нея. На пръв поглед книгата изглежда обемна, ако я преценяваме през очакванията ни за произведение на такава "лековата тема". На втори поглед обаче разбираме, че зад темата се крие повече. В нея авторката е събрала над 80 интервюта и спомени на хора участвали в производството на социалистическата храна, в нейното разпространение и отношението към нея. Събрани са историите на най-известните продукти от онова време и е добавен интересен снимков материал.
Докато разлиствам книгата, за миг усетих как държа между пръстите си филия с лютеница в ръка, от която вече съм отхапал веднъж-дваж, как тичам докато майка ми или баба ми викат подире ми да се спра и да си изям филията на спокойствие. Спомних си за един приятел, който все цитираше дядо си, да казва, че нашата лютеница е "бедняшка, а тая на гърците е истинска, защото в нея има сирене". Дори не зная дали е така, просто съм го запомнил. Защото все поръсвах филията си със сирене.
Освен личните спомени и усещания, които изследването провокира, изводът, който си направих е, че храната отразява по особен начин епохата, начинът на живот на хората, та дори техните мисли и налаганите върху тях идеологии. Днес всяко дете може да си купи това, което ние познавахме като "корекомско яйце". Струва ми се, че понякога забравяме същността на онези времена и се оставяме носталгията и спомените по детството или младостта да вземат връх.
Преживях събитието лично, няма как да е другояче. Затова и този материал се получи доста личен. Някак си с "с филия в ръка". Дано да е събудил хубави спомени у вас. Можем да минем напред в развитието си като хора и общество, само като оценим нашето общо минало и след това го оставим да отлежава за идните поколения.