Галерия

1

Гали
    В две поредни статии ще отделя внимание на Лунните възли в хороскопа – Южен и Северен.  Една от първите ми статии също е посветена на тях и личното ми мнение, че те трябва да бъдат поставени в самото начало при интерпретацията на всеки хороскоп. Важността им произтича от астрономическата реалност, която стои зад тях. С времето разбрах, че нито един фактор в астрологията не може да се интерпретира адекватно ако не разбираме „астрономията и математиката”, които стоят зад него.

    В основата си концепцията за Лунните възли е индийска. Всъщност аз самата се загледах по-сериозно върху тези два фактора в астрологията, когато се запознах с методиката на индийската астрология. Интересно е че в една от „библиите” на западна таастрология – Тетрабиблос на Птолемей – няма нищо написано за Лунните възли. Причините може да са най-различни, но най-вероятно се дължат повече на субективни фактори, отколкото на обективни.

    Лунните възли не са планетарни тела. Това са точки, в които се пресичат две орбити – орбитата на Луната около Земята с еклиптиката, видимият път на Слънцето, която всъщност е орбитата на Земята около Слънцето. В тези две точки се срещат пътищата на Слънцето и Луната, гледано от Земята. Те показват къде става сливането на Слънцето и Луната. И най-същинското сливане се случва при затъмненията – когато Слънцето и Луната се срещат близо до оста, която възлите образуват. Слънцето и Луната символизират не само човешките дух и душа, но също и Ин и Ян, ден и нощ, мъж и жена. Те ни показват, че света на хората е дуален, биполярен. А в Лунните възли тази дуалност изчезва.

    Лунните възли са точките, в които се осъществява дисбаланса в природата, защото там става нещо като „късо съединение” между светилата. Всяко живо същество е сътворено благодарение на моментите на дисбаланс. Затова те са един от първичните фактори в астрологията, „виновни” за сътворението и съществуването на новото в живота, на новия живот. Северният възел дефинира началото на новото след края на старото, Южният – краят на старото, след който отново идва ново начало.

    Лунните възли нямат материална субстанция като звездите и планетите, нямат маса. И това ги е направило едни от най-трудните фактори за интерпретация. Те показват каква е посоката на човешкия живот. Те са нашата железопътна линия. В смисъл какъв е пейзажът, който виждаме около себе си, какви хора срещаме по пътя си, основните опитности и сферите, в които ще се развива животът. Накратко те са основният показател за нашата индивидуална човешка съдба.

    В западната астрология значението на двата възела е доста силно поляризирано. Схващането е, че Северният възел е позитивен, носи късмет в областите, които засяга, сочи опита и нещата, към които човек трябва да се насочи и да научи, тъй като те носят максимално благоприятни резултати. Южният възел от друга страна се разглежда като негативен, сочещ нещата, от които човек трябва да се освободи. И поляризирането е толкова отчетливо, че се говори като за съвсем отделни неща, които нямат нищо общо помежду си.

    А  ситуацията е съвсем различна. Тук ще продължа с малко астрономическа фактология. Възторжената поетична астрология е чудесна, но нека не забравяме, че в началото на всичко е астрономията и математиката. И астрономическата реалност стои в основата на всяка астрологическа интерпретация.
    Лунната орбита има отклонение от около 5° от еклиптиката и това отклонение се нарича ширина. В тези точки, които наричаме Лунни възли, става промяна в ширината – от северна към южна и обратно. Когато Луната преминава през Северния възел, тя преминава от юг на север. И при това преминаване сякаш „изплува” над еклиптиката. В Южния възел става обратното – преминава на юг. Все едно се „гмурка и потапя” под еклиптиката, символично обръща гръб на Слънцето. Точно когато Луната преминава през своите възли, тя няма ширина.

    Тези два процеса на изплуване и потапяне по отношение на еклиптиката е абсолютно невъзможно да бъдат отделени един от друг. Те са двете неразделни половини на един общ процес. Когато Луната има северна ширина, което се случва след преминаването й през Северния възел, това е време за нова, разширяваща активност и за изграждане на някаква стабилност. Когато Луната има южна ширина – това е време за асимилиране, за усвояване и след това освобождаване и изхвърляне на ненужното.

    Северният възел в хороскопа дефинира къде животът поставя предизвикателства пред човека и го насочва (почти винаги случайно и принудително) в точно определена посока. Сочи качества, средства и постижения, които са непознати за него и поради тази причина изискват определена доза усилия. Както гласи една френска поговорка – Съдбата срещаме на пътя, който имаме намерение да избегнем. С други думи почти няма човек, който с удоволствие да приеме посоката в живота, която му сочи Северния възел. По нея винаги е трудно и всеки би избягал. Ако можеше. Но не може, защото тази посока идва чрез събития, в които човек няма избор. Това е съдбата. Тя ни принуждава да се облегнем и да разчитаме на нещо, което ни е много чуждо. И в началото това винаги е трудно.