Галерия

1

Симона Пенева
    

Kawaii в превод от японски означава „сладко”. Издигането на „сладкото изкуство” в японската култура започва през 1970 като част от нов стил на писане. Много тинейджърки започват да използват механични химикали, които правят изключително гладки линии и традиционното японско писане става много по-различно. Момичетата започват да добавят и малки рисунки - сърчица, звезди и букви от латинската азбуката към текстовете. Така се ражда Kawaii и изкуството бързо се разпространява не само в Япония, но и по целия свят под формата на детски сериали, видео игри и популярния анимационен герой Hello Kitty, който днес е световноизвестен образ.
 

Тази година Михаил Парламас решава да събере две култури в една зала -  японската и гръцката, именно чрез Kawaii. Още като малък той е запленен по сладкото изкуство, което забелязва по телевизията в японския сериал „Candy Candy”. Заинтригува го логиката на този вид изкуство и когато пораства взема решението да се занимава професионално с него. С помощта на Japan Foundation и японското посолство в Гърция, той получава финансова подкрепа и прави изложба, в която включва произведенията на 26 художници – 13 гърци и 13 японци. 
 Тя може да се види в CAMP: Contemporary Art Meeting Point.  

Михаил обяснява, че „сладкото изкуство” е станало всекидневие в света на японците. Те използат думата Kawaii за всичко, което харесват, както ние използваме думата „готино”. Поради тази причина то означава различно нещо за всеки. За някои то представлява картина, която може да закачиш в детска стая или нещо съвсем сладко и незряло. От друга страна, както една от японските художници на име Масае смята, това е един вид трансформация.

Пример за това е анимационният герой Hello Kitty. Той е котка с много големи очи и сладки дрехи. В действителност не съществуват такива котки, което обяснява гледната точка на почитателите на тъмната страна на Kawaii. „Оказва се, че в крайна сметка красивото и грозното се едно и също нещо, тъй като всеки гледа на него по различен начин”, споделя Михаил Парламас. Затова и изложбата е разделена на две части.
    

На първия етаж, посетителите могат да разгледат много картини в топли цветове, главно розово и светло синьо. Изображения на хора с големи очи, с тела на животни и розови прасета са част от творбите на художниците. „Тук, можеш да видиш детското, сладкото, но през очите на зрял човек” , казва Михаил Парламас. Рециклираните видео игри са в основата на произведенията на един от японските скулптури. Те създават илюзията за меки плюшени играчки и са в много различни форми и цветове, като например розови кексчета и разноцветни мечета.
    

Докато на първия етаж всичко е сладко, светло, нежно и детско, на втория изложбата представя тъмната страна на Kawaii. Там посетителите могат да видят големи картини в тъмни цветове, видео с вълци и мечета и палатка, в която се преплитат неонови лампички. Ефектът на тъмната страна на „сладкото изкуство” се поддържа и от звуци, които напомнят диво животно в гората. Един от материалите, които са използвани е горен сатен.
    Михаил обяснява, че „сладкото изкуство” не се среща само в картините и телевизията. „То е част дори от философията и религията”, казва той. Друг гръцки художник, който участва в изложбата е Олимпия Тобсиду. Тя получава стипендия за обучение в Япония. Нейният интерес и ентусиазъм са  изразени в ярките цветове на картините й, които силно напомнят анимация. От японска страна художничката Маиу, която тепърва започва да се обучава, беше избрала две свои цветни картини за изложбата. Асако Масунай е женена за грък и освен с участието в изложбата, е позната на гръцката публика с илюстрациите си в някои вестници. Нозани Тожинбара беше художничката с едни от най-атрактивните и открояващи се картини. Изображения на деца с огромни очи и полухора- полуживотни привличаха клиентите с индивидуалността си.
  

Освен в Япония „сладкото изкуство” има голям отзвук и в Америка. На всички ни са познати чантите на Louis Vuitton, върху които за известно време бяха изрисувани не инициалите на фирмата, а плодове и всякакви храни с очи. Това е идея на Такаси Мураками, представител на този вид изкуство. Гуен Стефани също издава видео албум „Harajuku Lovers”, където ясно е изразен стила на Kawaii.
  

 „Както в древна Гърция, така и в съвременна ми се струва, че във всички галерии се представя само един вид изкуство. И то е прекалено сериозно. Затова реших да събера две култури в една зала и да запозная публиката с Kawaii. Защото гърците и японците имаме нещо общо. Може да е история, а може и да е нещо друго”, казва Михаил Парламас.