Галерия

1

На 2 декември се навършват 90 години от рождението на наричаната La Divina (Божествената) Мария Калас. За нейния живот се знаят много, дори прекалено много факти, както обикновено се случва с много известните личности.

Въпреки това някои неща остават скрити или просто недоизяснени  и постепенно се превръщат в извор на различни теории и конспирации. Смъртта на легендарната певица, която завършва живота си като сянка на предишното си величие е характерен случай за това.

Мария Калас умира на 16 септември 1977 в Париж. Опелото се е състояло четири дни по-късно – на 20 септември, след което тялото й е било кремирано. През пролетта на 1979 прахът бил разпилян във водите на Егейско море, както тя самата е поискала.

Според общоприетата версия Калас се е самоубила, като изпила прекалена доза приспивателни, тъй като не могла да приеме, че Аристотел Онасис я е отхвърлил. Преди три години обаче група учени от университета в Болоня представиха резултатите от изследването си за причините за смъртта на Калас. Според тях прочутата оперна дива е страдала от едно много рядко заболяване, което засяга мускулите и тъканите. По-конкретно те смятат, че тя е страдала от дерматомиозит и е знаела за това. За да лекува симптомите в продължение на години е приемала кортизон и имунопресивни медикаменти, които могат да предизвикат сърдечна недостатъчност. В подкрепа на теорията си, професорите Франко Фуси и Нико Паолило посочват, че според официалната медицинска експертиза Калас е починала вследствие на спиране на сърдечната дейност.

И ако тази теория звучи логично, то лансираната през 2004 от италианския кино режисьор Франко Дзефирели версия се смества напълно в определението за конспирация. Неговото предположение е, че Мария Калас  е била отровена и то от член на приятелския й кръг през последните години на живота си.

Според автора на филма „Калас завинаги”, в който описва края на живота й, през последните няколко години Калас се е намирала под пълния контрол на една жена на име Васо Деветзи. „Казаха ми, че Мария е направила завещание, в което оставяла цялото си имущество на своята гувернантка, на шофьора си и на един старчески дом за музиканти. Но след смъртта й това завещание не беше открито, а Васо Деветзи е взела по-голямата част от нейното богатство”, разказва Дзефирели.

По думите му, тя е давала приспивателни и амфетамини на Калас непрекъснато. „Защо иначе Деветзи би настоявала  тялото да бъде кремирано веднага след опелото? Мария не е искала да бъде кремирана по никакъв начин. Дали пък Деветзи не е искала да скрие своите действия по този начин? Според медицинската експертиза, Мария е починала от сърдечен удар, но аутопсия не е била направена”, продължава режисьорът.

Истината е малко вероятно да бъде разкрита. Самата Васо Деветзи също не е сред живите от 1987. Все пак, смята се, че тя е била един от наследниците, които получиха 1 милион лири стерлинги от разпродажбата на някои от най-красивите бижута на Мария Калас в аукционната къща Сотбис.

Дзефирели определя продажбата като „отвратителна” и казва, че хората зад нея са „чакали, които се възползват от наследството на Мария”.

Според биографията й, Васо Деветзи е талантлива и известна пианистка. Тя се запознава с Мария Калас в разцвета на своята и в залеза на нейната кариера. Деветзи е в най-близкото обкръжение на певицата. Тя е и тази, която разпилява праха й в Егейско море в присъствието на тогавашния министър на културата на Гърция.

След смъртта на оперната дива Деветзи намалява своите участия, за да се посвети на нейната памет. Така, през 1980 учредява международната фондация „Мария Калас” със седалище в Швейцария. За това й съдействат учредителят на концертния център Мегаро мусикис в Атина Христос Ламбракис, както и други известни личности от Гърция, Франция, Швейцария и Германия. Основната цел на фондацията е популяризирането на творчеството на Калас.

36 години след смъртта си тя продължава да пленява почитателите на оперното изкуство. „В епохата на Калас съвременниците й искаха безупречни гласове. Някои сопрани са били загрижени повече за красотата на гласа и далеч по-малко за самата интерпретация. Мария донесе нещо различно, нещо необичайно. Тя не се интересуваше толкова за красотата на звука, колкото за това да бъде изразителна и способна да се отзове на драматичните кулминации на операта. В някои случаи гласът й беше като нож, способен да „отреже”  каквото намираше по пътя си”, разказва италианският диригент Рикардо Мути.

„Разбира се, тя имаше невероятна техника и можеше да използва гласа си по удивителен начин. Дори и днес онемяваме, когато слушаме нейните колоратури. Във всеки случай чистотата на звука сама по себе си не й беше достатъчна. Използваше майсторски своя талант и правеше на сцената неща, които бяха немислими за останалите. В роли като Норма, Амина в „Сомнамбула”, Медея или в оперите на Доницети, където сопраното е кралицата на сцената, цялостната интерпретация, до която достигаше добавяйки силата на гласа си беше уникална в буквалния смисъл на думата”, допълва известният диригент.