7 500 000 евро е сумата, която окръжното управление на Атина ще предостави за да бъде извършена реконструкция и обновяване на националния парк. Това стана ясно на пресконференция посветена на обновяването на парка, в която участваха окръжният управител Йоанис Сгурос, кметът на Атина Никитас Какламанис, президентът на Сдружението на приятелите на националния парк Йоанис Костопулос и представител на националната политехниката в Мецово Георгиос Парменидис.
Паркът с площ близо 158 декара, който днес е не само историческа забележителност, но и вид оазис за столичани е оставен почти на произвола на съдбата. Конструкциите и съоръженията са стари и неизправни, растителността занемарена, а красивите патици които до неотдавна гордо плуваха в езерцата липсват. Празни и изоставени са и техните къщички. Къде са те в крайна сметка? Служители на парка уверено насочват посетителите към малката зоологическа градина. Там зад мръсни телени огради човек наистина може да съзре няколко патици, но дори и с голо око се вижда, че това съвсем не е предишното ято. Полицейски служби на входа на парка споменават че някои от птиците са били отровени, а други... изядени от пакистанци. Това може и да звучи невероятно, но е доказателство, че не само патиците от лондонското езеро могат да бъдат изядени, но и техните гръцки събратя от изкуствени езерца в националния парк на Атина. И то не наужким, а наистина. Тъжен извод, но едновременно с това доказателство, че това, което българският писател Алек Попов описва в романа си „Мисия Лондон” съвсем не е в областта на фантастиката. И че на някои от нас могат да ни хрумнат съмнително оригинални идеи за това как да задоволим глада си. Можем да сме сигурни, че „прегладнелите” пакистански емигранти не са плагиатствали и сами са стигнали до идеята, че е по-добре патиците от езерцето да са им в коремите. Защото едва ли някой от тях е чел романа на българския писател или пък е гледал филма.
Окръжният съвет се ангажира да се погрижи за средствата нужни за спасяване на „зеления оазис” в Атина. Така по време на първата фаза ще бъдат дадени около 2.900.000 евро, които ще се използват за подновяване на водните помпи, за поправка на електрическата инсталация, за почистване и изолиране на езерцата и за подновяване на други конструкции. Предвидени са около 370 хиляди евро за реконструкция на зоологическата градина, ботаническия музей, римската мозайка и други обекти в парка.
Кметството на Атина вече е дало 1 050 000 евро на националната политехника в Мецово за провеждане на научни и исторически изследвания на парка. Резултатите от изследванията политехниката ще представи през октомври тази година.
Плановете на кметството и окръжния управител за обновяване на „белите дробове” на столицата започнаха още от началото на миналата година, като първата фаза от проекта се предвижда да приключи през 2011 година. Нерешен остава все още въпросът дали по време на обновяването паркът ще бъде достъпен за посетители или не.
Националната градина е първият декоративен парк на съвременна Гърция. Била е проектирана с цел да заобикаля палата на крал Отон, днешната сграда на парламента. Кралица Амалия е искала да има парк, равен по красота на европейските паркове. Тъй като районът е бил особено сух и каменист се наложило да бъдат вложени огромни парични суми за обработване на земята и залесяване. Първите залесявания е извършил баварецът Смарат, който е бил изпратен от Мюнхен от краля на Бавария и баща на Ото, Людвик. През 1839 година от Женева са пристигнали с кораб 15 хиляди насаждения. Добавени са и малък брой редки растения от Евия и Сунио. Парка поема в последствие изкусният майстор на градинското изкуство, французинът Баро. Същият малко по-късно се грижи и за славните градини на Долма Бахче. Заместник на Баро за цели 30 години става по-късно помощникът на Смарат, прусът Смит. Именно той е подбрал растенията, така че да пасват най-добре на климата на Атина. Носил е растителност от вътрешността на страната и от чужбина.
Работата на Смит е била наблюдавана през цялото време от самата кралица Амалия. През 1900 година видовете и количество растителност достигат едно доста задоволително ниво. Същото важи и за функционалността и естетиката на парка. През 1923 година той е обявен за национален парк и от тогава започва да работи от изгрев до залез слънце. По-късно частната градина е преобразувана в държавен парк и народът спечелва правото си да се разхожда из алеите, по които са стъпвали единствено краката на кралските особи.
През периода на окупацията паркът за жалост е съсипан, а опитите да се приведе в предишния вид траят до 1950 година. Стилът му напомня на този на английските градини, но пригоден за гръцките условия. С течение на годините той придобива повече класически елементи.
На площ от 158 декара днес можем да видим 7 хиляди дървета, 140 вида растителност, 40 хиляди храста (100 вида). Има и 420 вида растения от 5-те континента. Едни от забележителностите са слънчевият часовник, останките от римски бани, римската подова мозайка, многоъгълният железен стол, на който някога е седяла кралица Амалия, изкуствени езерца, бюстове на исторически личности и други.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
