Sue Moreno and the Handsome Men е първокласно шоу, което гостува в атинския клуб Half Note и предлага широк репертоар от лек джаз и класически сантиментални мелодии от 30-те, 40-те и 50-те години на двайсети век, смесен с лек привкус на rock & roll. Прекрасната Moreno отдели време за разговор с Виктория Миндова в нейната гримьорна преди поредното шоу .
Как започна всичко за теб?
Надявам се да имаш достатъчно време!! (тя се смее) Първо, трябва да кажа, че когато бях малка вкъщи се слушаше много музика и когато растях, аз се наслаждавах на най – различни стилове музика. Баща ми имаше много плочи, които обичаше да слуша на стария си грамофон. След това се влюбих в Елвис. Когато поотраснах малко реших, че искам да се занимавам с музика. На 15 години се записах в музикално училище и основах първата ни група.
Разкажи ни за момента, когато осъзна собствения си стил?
По някакъв начин от самото начало знаех точно какъв път искам да следвам в музиката. Стилът от петдесетте години винаги ме е привличал, харесва ми суингът, джазът, класическият rock & roll. С годините започвам да се обръщам към така наречените „красиви мелодии” (beautiful melodies), като стила на Julie London например. Но също така ми харесва и забавният рокабили (rockabilly) звук. Моята музика е вдъхновена до голяма степен от класическите за всички времена имена в лекия джаз и суинга, които се обединят в собствената ми интерпретация на тези стилове.
С какво друго се занимаваш и как комбинираш всичко заедно?
Аз обичам като цяло изпълнението на сцена, така че се занимавам с всичко наведнъж. Занимавам се с музика, театър и фотография. Обожавам да танцувам! Истината е, че ако наистина обичаш нещо и решиш сериозно да се занимаваш с него (като работата на сцена), трябва да си готов да дадеш най – доброто от себе си, защото този занаят не е лесен. Трябва да призная, че моите родители ми помогнаха много в избора ми на професия и истински ме подкрепиха.
Каква е твоята цел като изпълнител?
Това, което искам да постигна е да комбинирам музиката, театъра и танца в едно голямо шоу, както в Лас Вегас! Аз танцувам фламенко, което е абсолютно различно от настоящето ми шоу, но обичам страстта, която има този танц. Когато учих в САЩ, посещавах театрални семинари и там разбрах, че всички тези изкуства се допълват едно друго: движението от танца, допълва музиката ми като изпълнител и всичко това бих искала да се слее в една цялостна театрална постановка.
Планираш ли създаването на едно такова шоу в близко бъдеще и ако „да”, къде смяташ, че ще има по – голям успех – в Европа или САЩ?
В известен смисъл, идеята за подобно шоу винаги е била част от мен и бих искала да създам нещо такова. По отношение къде би имало по – голям успех, смятам, че в САЩ. Истината е, че когато си представям такава голяма продукция с музика, танци и актьорска игра винаги си представям Вегас. Това е най – доброто място за създаването на подобни проекти.
Много ми харесва твоя имидж! Видът ти на сцена е зашеметяващ. Разкажи ни повече за образите, които те вдъхновяват и как това се комбинира с твоята музика.
Моите изпълнения са понякога като холивудско очарование, превърнато в музика. Аз съм наистина вдъхновена от образите на класическите холивудски звезди – икони като Julie London и Marilyn Monroe. Вдъхновяваме начинът, по който Мерлин играе в своите филми, нейната чувствителност. Всъщност един от любимите ми филми е “Gentlemen Prefer Blondes” 1953 (започваме да се смеем – и двете сме брюнетки), но ми харесва като цяло епохата на петдесетте и началото на шейсетте години.
Харесва ли ти Гърция и как ви се струва гръцката публика?
Първо трябва да кажа, че тук имате прекрасно време и винаги ми е приятно да съм в Гърция. От друга страна обичам гръцката публика – всички са много топли. Била съм в Солун, Лариса и Атина и трябва да призная, че във всеки град, в който сме свирили хората са чудесни. Те пеят и се забавляват, а понякога просто си седят и се наслаждават на музиката с чаша вино. Прекарват си добре, това е най – важното за мен. Всеки се чувства свободен да се изразява както му харесва.
В изпълненията си излъчваш блясък, класа и чувствителност. Смяташ ли, че в днешно време има място за стария добър романтизъм на отминалите времена?
Със сигурност не излизам пред публика с фланелка и дънки, това е ясно! Когато влезеш в моя интернет сайт става ясно, коя съм аз и какъв тип е моята музика. Смятам, че хората винаги ще са „жадни” за красота и малко романтика. Затова всички тези стари песни винаги ще са на мода - тази музика е обичана и затова се нарича „all time classics". Романтизмът като цяло никога няма да излезе от мода.
Какъв съвет ще дадеш на младите музиканти, които сега започват своя път в музиката?
Много е важно да чувстваш музиката и да можеш да предадеш това чувство. Трябва да бъдеш себе си и да предадеш част от теб в изпълнението - това е единственият начин, по който можеш да успееш.