Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Съвременното жилищно строителство е изкривено и неетично

04 Юни 2014 / 07:06:12  GRReporter
6099 прочитания

Полина Спартянова
    Жилищната индустрия в световен мащаб поставя крайния купувач в най-необлагодетелстваната позиция. Целият цикъл - предприемач, банка, изпълнител, брокер, купувач - е устроен така, че съвременният човек трябва цял живот да работи, за да изплаща жилищния си кредит. GRReporter потърси мнението на архитект Делчо Делчев, който след 4 годишна практика, в навечерието на Кризата, с колеги-съмишленици основава сдружение „Трансформатори“ като реакция и противодействие срещу липсата на професионален, граждански и инвестиционен интерес в публичните пространства. Пише дисертация на тема „Модели за развитие на панелните комплекси“ в Института за изследване на изкуствата, в която прави съвременна оценка на проблемите и потенциала на жилищните квартали, застроени с панелни сгради и да набележи позитивни и негативни сценарии за тяхното развитие.
    Какво е типично за жилищното строителство в България по времето на социализма?
    По време на социализма, жилищното строителство изживява различни етапи, следвайки политическите, икономически и социални интереси. Случват се както успешни и стойностни и в наши дни, различни по мащаб проекти, така и неуспешни, по ръба на утопичните възгледи на архитекти и градостроители.  Много интересна е и оценката на съвременния пазар за жилища. Столични квартали като Изток, части на Лозенец не са загубили стойността си, напротив „стара тухла“ се цени повече от „ново строителство“, за сметка на сателитни образувания като Люлин, Надежда, Обеля, в които преобладава панелното строителство. Разбира се, не строителната система е важна в случая, а мащабите, близостта до централните градски части, транспорта и общественото обслужване, но и най-вече социалната атмосфера в тези квартали. Най-съществени и комплексни са проблемите в квартали, построени вследствие на необмислената експанзия на града върху земеделските полета. Освен , че  противоречат на съвременната урбанистична етика, подобни инвестиционни „жестове“ наблюдаваме системно и в сегашния град – вместо да си преуплатнява териториите, градът расте по хоризонталата. Резултатът – много  от новопостроените жилищни квартали  и сега, както и тогава остават с незавършена инфраструктура.
    За обобщение на въпроса бих добавил основната грешка, която по времето на социализма е допусната – необмисленият мащаб на индустриализация, която след себе си лавинообразно налага бурното застрояване на градските периферии и миграцията на население от малките селища в големите градове. Страната ни няколко пъти е изживявала жилищни кризи.   Към тях може да зачислим и ипотечната, но обикновенно те следват природни или военни катаклизми, а не планирани политически или икономически акции.
   Защо панелното строителство се разпространява толкова бързо на територията на страната, така че 30 % от българското население започва да живее в така наречените „панелки”?
    Ако изредим накратко предимствата на панелното строителство, ще успеем да отговорим донякъде на този въпрос. Въпреки културните нагласи, трябва да знаете, че строителството със сглобяеми предварително фабриковани елементи се увеличава и за разлика от други страни, в нашата единствено жилищният сектор и високоетажното строителство не се възползват от предимствата му.
    Строителните елементи се произвеждат в заводски, контролирани условия, а не на място на обекта. Домостроителните комбинати за времето си са били като 3D принтери на бетонни елементи. Еволюцията на 3D принтирането и кризата в строителния сектор отново изваждат високо-технологичните методи за изграждане на дневен ред. Факторът време - строи се бързо под натиска на плановата програма. Ще илюстрирам със съвременен пример. Ако до жилищната сграда, в която живеете, започне изграждането на нов блок, десетки или стотици семейства ще живеят поне между 1 и 2 години на строителна площадка – в прах и шум. За сравнение, ако се ползва сглобяемото строителство времето на неудобство ще бъде между 2 и 3 месеца!
    Покрай мащабната инициатива за удовлетворяване на жилищните нужди, са извършени и реформи в нормативите за жилищно строителство – както на градоустроствено ниво, така и на архитектурно – увеличени са изискванията за пространствен конфорт и достъп до услуги ( обществени, здравни, социални и транспортни). Квартални училища, детски градини, поликлиники, супермаркети са били планирани, но не всички са изградени. Много от новите обитатели на панелните квартали са изживявали културен шок. Ако до този момент са ползвали външна тоалетна и нагрята от слънцето вода, в новите топлофицирани жилища са имали всички удобства накуп, функционално зонирани стаи ( зона ден и зона нощ). С обратна стойност, културен шок са изживели и част от съществуващото население на градовете, които от централните градски части са били  настанявани в периферните панелни комплекси.
    Тоест, за по-голямата част от населението е било превилегия и в някаква степен еволюция да обитават панелни комплекси. „Панелка“ и „Лада“ не случайно са фолклорни репери за лайфстайл.
    Как се вписват панелните блокове в новата градска среда в България?

Категории: панелни блокове жилищно строителство градска среда архитектура жилищни кредити
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus