Галерия

1

Специално приложение на престижния канадски вестник «Globe and Mail» поставя на второ място сред най-добрите места за представления на живо театър Иродио в Атина.

Става въпрос за едно посвещение със заглавие «Top venues for live theatre» (Най-добрите места за представления на живо), което представя най-добрите места в света, където можете да насладите на театрални, музикални или танцови представления. Що се отнася до театър Иродио, разказана е неговата история, окачествен е като най-добрия пример за автентичен гръцки амфитеатър, и е описан като «идеалното място, където модерната музика се среща с древната атмосфера». Това е идеалът за всички хора на изкуството, посочва публикацията в «Globe and Mail».

На първо място в класацията е поставен Театър „Минак“ (Minack Theatre), в Корнуел, Англия, следват атинският театър Иродио, Операта в Сидни, Миланската Скала, Карнеги Хол в Ню Йорк, московският „Болшой театър“, и други известни театри в света.

Театър Иродио

Одеонът на Ирод Атик е древен одеон от римския период, намиращ се в югозападната част на хълма на атинския Акропол.

Построен е с бързи темпове през 2 в. н. е. със средства на Ирод Атик в памет на съпругата му Аспасия Ания Ригили, починала през 160 г. н. е. Постройката е била предназначена главно за музикални прояви, затова е кръстена Одеон.

Необходимостта от издигането му възниква след рухването на Одеона, построен в центъра на древната Агора в Атина от генерала на император Октавиан Август Агрипа, около 15 г. пр. н. е., който пък от своя страна заместил още по-стария Одеон на Перикъл, разрушен от Луций Корнелий Сула през 85 г. пр. н. е.

Пространството, предназначено за публиката, е включвало 32 реда мраморни седалки, а капацитетът му е бил за около 5 000 зрители. Както и при театрите от римско време, орхестрата (сцената) е била с полукръгла форма. Сценичната постройка се е намирала в дъното на сцената и е имала три етажа, два от които са запазени до днес на височина 28 метра. Одеонът е бил покрит с дървен покрив от кедрова дървесина.

Одеонът на Ирод Атик във вида, в който е бил в средата на 19 век.

От различни източници става ясно, че той е функционирал едва 105 години, като се има предвид, че през 3 в., т.е. през 267 г. много сгради в Атина, сред които и Одеонът, са разрушени от нашествията на херулите.

Също така от различните находки, излезли на бял свят по време на разкопки, като например черепи на хора и бикове, се предполага, че през този период мястото е използвано за гладиаторски битки и бикоборства. Изглежда обаче, че стените на сградата са били използвани по-късно като отбранително съоръжение, включено в крепостните стени, обграждали основата на Акропола. Освен останките на малки къщички, в Одеона са открити и останките на малка църква. В средата на сцената е открито подземие, което се простира по цялата й дължина. През следващите векове то почти е покрито от насипи, като единствената му видима част е високата стена на сцената, като цялото съоръжение прилича повече на мост.