В един студен зимен ден започна своето "пътуване към Китира" Тео Ангелопулос. По печална ирония на съдбата днес в програмата на снимките на последния му филм „Другото море” бе предвидено да снима символично погребение. Не валеше и нямаше мъгла, но членовете на снимачния екип разпънаха черни чадъри, както въс филмите му "Погледът на Одисей" и "Нерешителната стъпка на щъркела".
Семейството му и хиляди близки, приятели и обикновени граждани изпълниха двора пред храма в централните атински гробища, за да почетат за последен път известния в целия свят режисьор. В коридора между тях бяха поставени релсите на кинокамера, а неговата дъщеря Елени, също режисьор, документираше последното пътуване на своя баща.
„Чувствам се много малък, за да кажа нещо за този гигант. Той бе посланик на страната ни пред целия свят със своята философия, поетичност и изкуство. Запазвайки в съзнанието си този човек трябва да помним, че гърците не би следвало да бъдем ругани по този начин от всички останали. Защото ние сме дали на този свят и ще дадем още много неща. Теодорос Ангелопулос беше един мил интелектуалец, който ще остане в паметта ни. Неговите кадри бяха картината на Гърция. Той просто беше по-поетичен от нас, прозаичните всекидневни хора”, заяви актьорът Янис Зуганелис.
„Теодорос беше един голям учител и да се работи с него беше едно непрекъснато учение. Той се отдаваше на работата си изцяло. Когато се разхождахме, когато бяхме в колата, навсякъде говореше за своите кадри. Той беше човекът, който ги замисляше и решаваше как да осъществи, но винаги се интересуваше от мнението на целия екип. Беше прекрасен сътрудник и, въпреки че съм работил с много други режисьори, не съм срещал по-диалектичен човек от него. Беше строг с кадрите си, но все пак в него имаше нещо много специфично”, разказа за GRReporter режисьорът Димитрис Кицикудис. Той е работил с него във филма „Вечност и ден”, за който Теодорос Ангелопулос с наградата „Златна палма” на кинофестивала в Кан през 1998.
По време на опелото приятелите и сътрудниците на режисьора рецитираха стихове и изпяха любимата му народна песен. Главният герой в последния му филм Тони Сервило благодари на Теодорос Ангелопулос за „щастието да играят под твоите наставления” от името на десетки звезди на световното кино. Сред тях са Марчело Мастрояни, Жан Моро, Харви Кайтел, Уилиям Дафо и списъкът продължава.
„Днес атиняни изпратиха големия творец Теодорос Ангелопулос, който почете Гърция и остава един извор на вдъхновение за всички ни. Неговата естетика, борбеност, нежност и великото му изкуство поставиха Гърция много високо – там, където трябваше да бъде. Загубата не може да се запълни, но трябва да ни води към нови постижения. Последният кадър на Теодорос не беше вчера. Той ще продължи да се намира сред нас и ние ще сме тези, които ще го създаваме”, заяви писателят Манолис Цакирис, близък приятел и тесен сътрудник на режисьора в последните му четири филма. „Любимите му приятели бяхме до него до последния момент. Аз имах особената привилегия да се срещам с него често и да дискутирам с него за хиляди неща. Той ми разказваше за приятелството си с Акира Куросава, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски. Пазя тези разкази в сърцето и душата си като талисман. Той обогати нашия живот, обогати Гърция в една толкова тежка епоха. Надявам се и съм убеден, че децата и приятелите му ще довършат филма и, че той ще постигне успех, който ще донесе на Гърция една нова „Златна палма” сега, когато има нужда от това повече от всякога”.
Приживе Теодорос Ангелопулос казваше, че не прави нищо друго, освен да пресъздава собствената си биография, чрез нещата, които го впечатляват. Почитателите му наричаха неговите характерни бавни и преценени до най-малката подробност кадри, картини. Така и го изпратиха – в сянката на отиващия си ден и с продължителни ръкопляскания за един от най-големите кинематографисти на 20-ти век.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
