U2 не са група, която може да бъде описана в няколко изречения. Те са жива музикална легенда, която дори и в момента продължава да провокира, очарова, омагьосва. Боно и компания не само доказаха чрез призмата на времето, че са банда, достойна за уважение, но и убедиха всеки дори и леко скептичен, че когато има правилната спойка между музикантите, мелодиите се раждат лесно и остават вечни.
Вечерта на трети септември за хиляди, дошли на олимпийския стадион в Атина, ще остане паметно събитие. Това бе датата на първото гостуване на U2 на гръцка земя. И какво гостуване само беше!
Сцената дори не подлежи на описание. Не защото е малка и незначителна. Напротив. Това е много повече от декор. Тя е своеобразна машина на времето, която те оплита в обятията си и те понася на пътешествие. Огромна, гигантска, внушителна и стаяваща дъха конструкция, която дори само с първоначалната си визия те оставя безмълвен.
След приятното начало с подгряващите Snow Patrol, които наелектризираха подобаващо тълпата с песни като „Chasing Cars”, „Open Your Eyes” и „Just Say Yes”, дойде мигът на „голямото обратно броене”. На екрана се появи часовник, показващ забързаните стрелки. А целта бе една – „полунощ „или с други думи мигът, в който U2 ще превземат чутовната сцена.
А те излязоха точно в уречения час. Без излишна помпозност, без ненужни декори, затъмяване на стадиона и пироефекти. Просто четирима души, отдали се изцяло на музиката и дошли да изпеят песни, които остават надълбоко в теб. Ирландските легенди започнаха ударно участието си с взривяващото „Beautiful Day”. Мелодия и викът на меломаните, запълнили стадиона, се сляха в едно. Една лавина от емоция, която нямаше никакво намерение да утихне скоро.
В продължение на два часа Боно, Ди Едж, Адам Клейтън и Лари Мюлен се раздадоха докрай на гръцката публика. Посветиха й песен –„ I Still Haven’t Found What I’m Looking For”, поговориха с нея, накараха да притихне като море преди буря, след което да изригне в неудържими аплодисменти. А сцената не спираше да се променя. За секунди се превръщаше от спокойна площ в ядро на торнадо през диско топка до космически кораб. Парчетата също не стихваха. Пред очите на гръцките почитатели се изредиха едни от най-великите и емблематични песни на ирландците. Революционното „Sunday Bloody Sunday”, кипващото кръвта „Vertigo”, вечното „One”, подлудяващото „Not Going Crazy If I Don’t Go Crazy Tonight” са само малка част от нотите и петолинията, които се разляха плавно, но категорично пред хилядите в септемврийската нощ.
Разбира се, не може да се говори за концерт на U2, без логично да се спомене една от най-силните им мелодии. Излязла в края на 80-те, „With Or Without You” е доказала, че с право може да бъде наречена вечна песен. Това бе бисът и кулминационната точка на вечерта. Гласовете на всички, изпълнили олимпийския стадион до последния нанометър, не само се вплетоха в едно, но и отекнаха така силно, че заглушиха високоговорителите. Текстът на песента за пореден път доказа, че няма как да има човек, останал напълно равнодушен към нея. Тази реакция от страна на гръцките меломани бе техният своеобразен реверанс към рок титаните U2. Защото те наистина успяха за два часа не само да ни отведат със себе си на музикално пътешествие, не само ни представиха техния красив и емоционален свят, о и ни подариха заряд, който всеки отнесе със себе си.
Така в края на шоуто, малко след като великолепната ирландска четворка се прегърна и поклони на почитателите, тълпата бавно пое към изходите. Бавно, защото всички като в транс все още пееха мислено, а се усмихваха видимо. Бавно, защото току що в гръцката столица се бе случило нещо необикновено. U2 най-после бяха дошли и музикалният живот със сигурност никога няма да бъде същия.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
