Галерия

1

Полина Спартянова
    Доцент д-р Вася Велинова е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и преподава старобългарска литература. Автор е на 4 монографии – последната е посветена на превода на Световната хроника на Константин Манасий на български език и на 3 описа на славянски ръкописи (в съавторство с професор Аксиния Джурова и професор Боряна Христова). В момента работи над научен  проект, свързан с превода на Историческата палея. С нея разговаряхме за годишнината от създаването на славянската писменост и за Великоморавската мисия на Кирил и Методий.
    Тази година Великоморавската мисия на Кирил и Методий чества своята 1150 годишнина, как я отбеляза Центърът за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”?
    Центърът за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” подготви фотоизложба, озаглавенa „Светлината на буквите”. Тя представя ролята на Първото българско царство за спасяването на славянската азбука след прогонването на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия  и предлага на вниманието на любителите на културната история образци от най-ценните и богато украсени български средновековни ръкописи от периода Х-ХVІІІ век. Изложбата беше подготвена съвместно с Държавния културен институт към Министерство на външните работи и беше представена във всички европейски столици и редица университетски центрове. На 28 ноември беше открита в Солун,  родния град на св.св. Кирил и Методий, в Музея за византийско изкуство и беше посрещната с интерес от културната общественост там. Освен това учените от Център „Иван Дуйчев” участваха в редица международни симпозиуми, посветени на юбилея в България и в чужбина.
    

Има ли някакви нови факти и хипотези в научните среди, които да променят представата ни за живота и дейността на Солунските братя?
    Хуманитарната наука е в непрекъснат процес на развитие и макар че нейните открития не са така глобални като в точните науки, може да се каже, че ние непрекъснато добавяме нови щрихи и детайли към делото на двамата братя.  Много се обогати познанието ни за тяхната преводаческа дейност. Оказва се, че посочените в житията факти за извършените преводи са напълно коректни. Установено беше по текстологичен път, че Методий наистина е превел библията и следи от този превод се пазят в по-късни ръкописи.  Напоследък се говори все повече за нови факти около ролята на византийския император Михаил ІІІ при подготовката на мисията на Кирил и Методий. Добавят се нови факти около съдбата на учениците им в България.  Последните десетилетия бяха време на интензивно публикуване на новооткрити химнографски творби, възникнали в Плиска и Преслав с прякото участие на Кирило-Методиевите ученици.  Все повече се очертава ролята на Византия и нейната мисионерска дейност, довела до създаването на славянската азбука.
    Защо делото на Кирил и Методий не е успяло да си пробие пътя до западните славяни, а успява да достигне до българската държава?
    В България делото на Кирил и Методий намира подкрепата на българските владетели – на княз Борис Михаил и по-късно на сина му Симеон. Те са създали прекрасни условя за развитие на книжовна дейност и по-късно – за превръщането на българския език в трети литургичен език в Европа. Това е била една далновидна политика, която е позволила на останалите славянски държави – Русия, Сърбия - да получат писменост на своя език, ползвайки българските преводи.
    Според Вас защо ни е трудно да признаем, че Кирил и Методий всъщност са гърци?
    Св.св. Кирил и Методий са толкова дълбоко навлезли в народностното ни самосъзнание, че ние на практика не си задаваме въпроса какви са – автоматично ги приемаме за български светци, респективно за българи. Но това е късен рефлекс, формиран през епохата на българското Възраждане. Всеки сериозен изследовател е наясно с произхода на двамата славянски апостоли. Това в никакъв случай не намалява значението на тяхното дело. Напротив. Те са духовни просветители на славяните и този факт е над етническите граници на българи,  поляци, руси, сърби, чехи …. Просто дълги години техният празник беше официален държавен празник само в България – истинската родина на тяхното дело.  И когато аз коментирам произхода на Кирил и Методий  с моите студенти, те са наясно, че в този исторически контекст  Византия е била най-развитата държава. Тя е била безспорен авторитет. За нас като българи е по-важно, че създадената от Кирил и Методий писменост  ни е съхранила като народност през вековете на превратната ни история. Нали възрожденецът Паисий с право ни е призовал: Българино, знай свой род и език…Езикът, писменият език при това,  е основа на народностно самосъзнание. Това са ни подарили Кирил и Методий. А ние сме го запазили и развили.
    Има ли някакво значение тяхната националност за създаването на славянската писменост?
    Не разбира се. Според изворите Кирил е бил блестящ филолог, полиглот. Познавал е повечето известни тогава писмени системи. Той е създал съвършена азбука, отразяваща фонетичните особености на езика на южните славяни. Освен това Византия е била мултиетническа империя, многообразието е било ежедневие.
    Колко близки са българския и гръцкия език?
    Като два съседни езика, съжителствали в близост повече от хилядолетие.  Когато създава книжовната норма на старобългарския език Кирил е ползвал гръцки синтактични конструкции и периоди.  При преводите на книгите на Св. писание са запазени редица гръцки думи. Някои са оцелели, някои са заменени с български. Художественият език на българската средновековна литература е този на византийската реторика, осмислен и адаптиран към българското съзнание. Но българските книжовници винаги са имали съзнанието за това кое може и кое не може да бъде възприето.
    Какви са приликите и разликите на българската с гръцката азбука?
    Ако говорим за  глаголицата – тя е уникална азбука. Тя напомня повече етиопското, арменското и грузинското писмо. Това са писмените системи на византийската периферия. От друга страна  глаголицата е в синхрон с това, което се случва в Константинопол след победата на иконопочитанието – т.е. замяната на маюскулното с  минускулното писмо. Въпреки тези сходства с различни системи тя си остава уникална и съвършена, както вече подчертах. Ако говорим за близост с гръцкото писмо, трябва да се обърнем към Кирилицата, която е приспособена на базата на гръцкото унциално писмо, познато добре по българските земи – това показва епиграфиката. Черноризец Храбър, български писател от Х в., пише, че българите дълго време пишели с гръцки или латински букви, но „без устроение”, без усъвършенстване, без писмени знаци за специфичните звукове на славянската реч. Гръцките букви, които са ползвали, са били унциални. Така се създават писмени стереотипи, които довеждат до създаването на кирилицата. Това е азбука, която повтаря гръцките начертания на буквите и добавя писмени знаци за славянските звукове – б, ч, ц., дз, щ, ж .
    Според Вас как е станало така, че двамата византийски мисионери  създават дело, което удри Византийската империя в сърцевината й?
    Аз не бих била толкова категорична. Да, Византия създава оръжие за културна асимилация, което в един момент се обръща срещу нея. Това е така, защото зад азбуката застават българските владетели, а те са имали свои политически амбиции и самочувствие. Така те използват предоставената им азбука, за да консолидрат  българската държава в християнската култура, но и за да се разграничат от Византия, от своя вечен съперник. Преди години, когато подготвях на български сборник със статии на професор Петер Шрайнер, световноизвестен византинист и до 2011  президент на Световната асоциация за византийски изследвания, той нарече взаимоотношенията между България и Византия отношения на многообразие и съперничество. И това стана заглавието на сборника. Намирам го за изключително сполучливо.
    Как само за 5 години, след като християнството става официална религия в България, се създава и автокефална църква? Как го е допуснало византийското духовенство?
    Едно от условията на княз Борис при приемането на християнството от Константинопол е било правото на българите да имат самостоятелна, независима църква. Аз съм убедена, че това обстоятелство е наклонило везните на всички размисли и съмнения на българския владетел в полза на Константинопол.  Като хан той е бил едновременно и първожрец – цялата власт, светска и духовна,  е била в ръцете му. Той не би пожертвал властта си и затова избира модела, който му гарантира контрол над духовната власт – независима църква и цезаропапизъм, т.е. светската власт да има върховенството в държавата. А иначе създаването на автокефалната църква е продължителен процес. Византия не се е дала толкова лесно.  В крайна сметка при цар Петър ние вече имаме патриарх. Явно сянката на войнствения му баща, на Симеон, дълго е тревожела мирния сън на византийския император.  Изграждането на институция е труден процес. За Борис-Михаил и за Симеон като че ли е било също толкова важно Църквата да е българска, богослужението да се извършва на разбираем за народа език. Това е била основната им задача. И пак стигаме до Кирило-Методиевото дело.  Затова ще си позволя да завърша с един цитат  от Проглас към Евангелието, Кирилова поетична творба, едно от най-хубавите произведения на старобългарската литература:
    „Голи са народите без книги,
    Безсилни да се борят с противника на своите души….”.