Според бившия посланик „ако гърците – собственици на медии решат да променят коренно своята позиция (...) ще можем да отчетем едно прогресивно намаляване на сантименталния антиамериканизъм, който е характерен за медиите и обрат към по-обективни и базирани на събития репортажи. Добрата новина е, че връзката ни с гръцкото правителство остава силна, въпреки усилията на медиите. Така за гръцкото обществено мнение е удобно да изразява гнева си срещу американската външна политика, докато се възхищава на много черти от американската култура”.
Не бяха много гърците, които се изненадаха от съдържанието на телеграмата. Съмнителните връзки между медийните магнати с властта, безконтролното предоставяне на разрешителни за телевизии и радиостанции и публикуването на „разкрития” относно едно или друго политическо лице, с цел да се опростят задължения или да се упражни политически натиск са често срещана тактика.
В същото време само на една крачка преди окончателното затваряне се намира една от централните гръцки телевизии. От понеделник телевизия АЛТЕР престана да излъчва програма на живо, без да е ясно дали това се дължи на стачката от страна на 160-те техници или на решение от страна на ръководството. Преди няколко месеца бяха блокирани половината от банковите сметки на медията заради неплатени задължения към държавата, а служителите не са получавали заплати от повече от 3 месеца. Според някои източници съществува интерес медията да бъде откупена от голяма телекомуникационна компания. Това обаче ще се случи само ако резултатите от проверката, която провежда английската финансова къща Арго бъдат положителни и тя даде „зелен светофар” за инвестицията.
Със затваряне са заплашени и голям брой печатни издания, които досега се издържаха от държавните публикации в пресата. В условията на тежката икономическа криза обаче това бе невъзможно да продължи. Вместо във вестниците публикациите вече се поместват в интернет страници без никакви разходи за държавния бюджет. От прекъсването на този извор на средства пострадаха най-вече провинциалните вестници.
Според специалистите те биха могли да се възползват от новото териториално разпределение на Гърция и да се обединят едни с други на областно ниво, което ще им осигури по-голяма читателска аудитория. Те съветват изданията да потърсят аргументи за своята социална роля подобни на тези, които са били признати в ред европейски страни като Франция, Холандия и Швеция, където съществуват системи за държавно финансиране на печата в провинцията.
Според някои публикации издателите на тези издания вече са предприели стъпки в тази насока, но преди всичко трябва да положат усилия, за да прекъснат „порочните” връзки с конкретни интереси.