Галерия

1

Професор Янис Стурнарас е директор на Института за икономически и индустриални изследвания. Преди да оглави института е работил като заместник-председател на Държавната газова компания (1994-1997), главен икономически съветник в Министерството на икономиката и финансите (1994-2004), председател и изпълнителен директор на Emporiki Bank и заместник-председател на Асоциацията на гръцките банки. Завършил е университета в Оксфорд, специалност „Икономически теории и политики”. С професор Янис Стурнарас разговаря Виктория Миндова.

 Оценителната агенция Moody’s предвещава „бавната смърт” на гръцката икономика, а Fanacial Times говори за „гръцка трагедия”.  Като цяло образа на Гърция в очите на международните пазари не е много добър. Как се стигна до това положение?

            - Всичко започна оттам, че през 2009 година изведнъж стана ясно, че държавният дефицит не е нито 3%, нито 5% от БВП както бе обявило правителството в началото на годината, а цели 12,7% от БВП. Това бе началото на целия проблем.

 Според вас може ли тя да се тълкува като липса на доверие от страна на международните оценители в силата на правителството да се справи с икономическа ситуация в страната след първите 100 дни на правителството на ПАСОК и как може да си възстанови загубените позиции?

            - В настоящата ситуация  единственото това, което очакват международните пазари от гръцкото правителство е да се предприемат незабавно необходимите мерки, които отговарят на сериозността на проблема (висок държавен дефицит и голям държавен дълг). Тези мерки, за които говорим са включени в Програмата за стабилност и развитие на правителството и бяха посрещнати добре от европейските партньори. Независимо от това, правителството трябва да действа решително и да приложи незабавно всички възможни икономически механизми за усвояване на кризата и успоредно укрепване на конкурентоспособността на пазара. Трябва да се действа сега – няма бреме за губене.

 Казвате, че всички икономически механизми  трябва да се пуснат незабавно в действие. На пресконференция след срещата ECOFIN преди няколко дни, министърът на финансите Георгиос Папаконстантину заяви, че ако до юни тази година държавният дефицит не е спаднал до 10,7% от БВП, правителството ще предприеме допълнително съкращаване на разходите. Какво мислите за това изчакване?

            - Два пункта от държавния дефицит до юни е стъпка в правилна посока, но всички икономически механизми трябва да се пуснат в действие незабавно. Нямаме време да изчакваме резултатите от развитието на гръцката икономика. Наложително е да се приложат всичките мерки, предвидени в Програмата за стабилност и развитие, включително извънредните като повишаване на акцизите на горивата, разкрепостяване на „затворените” сектори на пазара и др. Така ще можем да намерим нови източници на приходи, ефективно да намалим стойността на spread показателя, да си осигурим по-евтино кредитиране и в същото време да спестим от разходване на публични средства.

 Бих искала да ни обясните малко по-подробно за така наречените „затворени” професии на гръцкия пазар. Кои са те и как освобождаването им ще помогне за възстановяването на финансовото равновесие на икономиката?

            - Затворените професии са монополни организации на пазара, които оперират в противоречие на принципите на пазарната икономика. Превозите на стоки и каботажа при фериботите са пример за два сектора, от които гръцката икономика губи милиарди евро от неусвоени приходи, данъци и такси. Тези сектори в момента са затворени за нови предприемачи и липсва каквато и да е конкурентоспособност на предлаганите услуги.

 Много международни експерти препоръчват рязко съкращаване на разходите в държавния сектор, за да се справи страната с двойния проблем - високия държавен дефицит и огромния външен дълг. Вие споделяте ли това мнение и защо?

            - Да, това е абсолютно точно. Проблемът на гръцката икономика се разрасна в последните години като резултат от три основни тенденции. Първите две са свързани с огромното раздуване на разходите за заплати в държавния сектор (в това число влиза безредното назначаване и необосновано увеличение на заплатите и добавките на държавни служители) и разходите за пенсии без съответните приходи в социално-осигурителните каси. Третата е  дългогодишната липса на мерки за борба с данъчните измами и оптимизирането на контрола върху коректното внасяне на социално-осигурителните вноски. Институтът за икономически и индустриални изследвания представи на правителството пакет от предложения как може ефикасно да се справим с тези проблеми. Някои от мерките бяха включени в Програмата за стабилност и развитие на новото управление. За съжаление не всички наши предложения намериха място в нея. Нашата гореща препоръка е държавниците е да вземат под внимание всички описани от нас мерки. Един пример е, че правителството най-сетне  трябва да представи пред обществеността, какво възнамерява да предприеме за проблема със социално-осигурителните фондове.

 Много икономически специалисти твърдят, че в период на рецесия, в която се намира Гърция в момента данъците трябва да се намаляват, за да се наблюдава оживление на пазара. В момента сме свидетели на точно обратното явление. Какво е мнението ви за приходната политика на правителството и данъчната реформа като цяло?