Галерия

1

Трафикът на археологични ценности е една от най-доходоносните незаконни дейности в световен мащаб. Репатрирането на откритите културни ценности в държавите, откъдето са били задигнати бе поставено в центъра на третата международна експертна конференция, която започна в сряда в Атина.

„Насилственото отнемане на паметници на културата на дадена държава е действие, насочено срещу нейната идентичност. За да предпазим културното си наследство от заграбване е необходимо съдействие от страна на всички държави”, посочи в речта си директорката на Главната дирекция за античното и културно наследство в гръцкото министерство на културата и спорта Мария Андреадаки – Влазаки.

Тя посочи, че целта на тази световна мрежа за защита не е изпразването на големите музеи, а да бъде намален интересът към експонатите, придобити по съмнителен начин. Като пример за подобно сътрудничество тя посочи подписаното от музея Гети в Ню Йорк споразумение, с което той поема отговорността да изследва дали начинът на придобиване на експонатите в него е законен. „Така музеят върна няколко експонати на Гърция, а в замяна на това се организират изложби с антични ценности”, посочи тя.

Гърция вече е подписала споразумения за сътрудничество с държави като САЩ и Китай и рамкови споразумения със съседни държави, между които и с България. Според археоложката сътрудничеството носи резултати и като пример посочи, че по време на общоевропейско учение швейцарските власти са успели да конфискуват и върнат на Гърция 118 антични монети през 2011. Съвсем наскоро е била върната неолитна фигура, която е притежавал незаконно търговец на произведения на изкуството в САЩ.

Експертът посочи, че в голямата си част общественото мнение е на страната на закона. Показателно за това е решението на германски гражданин да върне на Гърция голям брой предмети, които баща му взел незаконни от остров в Егейско море по време на Втората световна война. По същия начин много туристи от различни страни, които в миналото са посетили Партенона и са взели със себе си за спомен къс от мраморите ги връщат обратно, като в писмата си посочват, че искат да спомогнат за съединението на паметника.

Както се очакваше диспутът около отнетите преди освобождението на Гърция скулптури, които днес се намират в Британския музей бе основна тема в първата сесия на конференцията. В нея взе участие и председателят на британската комисия за връщането на мраморите на Партенона Еди О’ Хара. Той представи историята на спора от самото му начало и предложи аргументи в подкрепа на кампанията.

Както посочи, половината от фриза на Партенона с дължина 80 метра се намира в Британския музей, 50 метра – в Музея на Акропола и 2 метра – в Лувъра. „Колекцията на Елгин се състои от 92 експоната. 90 са от Партенона, а останалите два са една кариатида и една колона от Ерехтейон. За нея той е поискал 62 400 паунда, докато правителството е казало, че може да даде 30 000. През 1816 комитетът е оценил колекцията на 36 000 паунда. Държа да подчертая, че става думи за огромни суми за времето си”.   

Председателят на британския комитет, който е учреден преди 30 години, заяви, че един от основните аргументи срещу връщането на мраморите в Гърция може да бъде оборен. „Става дума за така наречения „Floodgates argument”, който се подкрепя най-вече от музеите от групата Bizot Group, сред които са Британският музей и Лувърът. Той гласи, че ако мраморите бъдат върнати това ще предизвика вълна от искания за репатриране на експонатите и музеите ще бъдат опразнени. Аргументът може да бъде оборен с твърдението, че мраморите не са самостоятелни експонати, а част от Партенона, който е признат за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО и това го прави съвсем уникален и изолиран случай от останалите”, посочи О’ Хара.

Представителките на гръцката Консултативна комисия за връщането на мраморите Елена Корка и Ирини Стаматуди подчертаха, че проведени наскоро изследвания доказват, че лорд Елгин е бил съвсем наясно, че действията му не са били законни.

„В италианския превод на фирмана на султанския наместник в Атина, който Елгин представя като позволение да откърти и отнесе мраморите във Великобритания описанието им е „няколко камъка с надписи и гравюри”, казаха те и посочиха, че музеите във Ватикана, Палермо и Хайделберг вече са се отзовали на гръцкото искане и са върнали парчета от мраморите в Атина.

По време на конференцията стана ясно, че гръцкото искане за връщането на мраморите в Атина, за да бъдат поставени на липсващите места в музея на Акропола вече се намира под егидата на ЮНЕСКО. „Кампанията се поднови след срещата на министъра на културата и спорта Панос Панайотопулос в генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова в Париж в края на юли. В началото на август официалното искане на гръцкото правителство бе изпратено от международната организация до министрите на външните работи и културата на Великобритания и до директора на Британския музей”, съобщиха експертите.

Те се обединиха около мнението, че един експонат може да бъде осмислен и изтълкуван само в средата, в която е създаден и в целостта на композицията, на която принадлежи.

Конференцията продължава до петък в Древна Олимпия.