Галерия

1

Мария Спасова

            Една популярна българска поговорка гласи, че никога не е късно да станеш за резил. Колкото и цинична да звучи тя на пръв поглед, всъщност е пропита с мъдрост. Всеки, който се опитва по някакъв начин да играе над правилата или на ръба на правилата рано или късно съжалява за това.

            Олимпиадата в Пекин е най-спорното спортно събитие, на което аз съм била свидетел през съзнателния си живот. И заради човешките права в страната-домакин и окупацията на Тибет. И заради нарушеното олимпийско примирие от страна на Кремъл и абсолютната толерантност на Международния олимпийски комитет към агресорите. Но най-вече заради допинга и общоприетото мнение, че без него шампион не се става.

            15 гръцки спортисти бяха заловени с допинг на Олимпиадата в Пекин. Абсолютно съм сигурна, че всеки един от тях съжалява до болка, че е приемал забранени медикаменти. Абсолютно съм сигурна, че всеки един от тях е знаел какво прави. Ако на днешно време един спортист приема шепа лекарства 5 пъти на ден и не знае какви точно са те, или е много глупав и тогава няма място в олимпийския отбор на една страна, или лъже. Склонна съм да вярвам на второто.

            Всеки един треньор е длъжен да знае и да отговаря за т.нар. “витамини”, които допълват диетата на неговия състезател. Ако не е в състояние да го направи, значи няма авторитет пред състезателя си, с други думи не е кадърен треньор, или лъже. И тук съм склонна да вярвам на второто.

            Най-накрая идват и така наречените спортни деятели. Т.е. хората, които управляват гръцкия спорт. Не може 15 състезатели от олимпийския отбор на Гърция точно преди игрите в Пекин да са заловени, че се състезават нечестно, защото употребата на допинг е опит да победиш конкурента с удар под пояса, и председателят на гръцкия олимпийски комитет да се прави на най-невинната девица в света. Той е първият, който трябва да подаде оставка. Не може председателите на националните федерации по лека и тежка атлетика да вдигат рамене и да казват “Ние нищо не знаем”. Ами като не знаете, ходете си. Само че за това е необходимо достойнство.

            А точно него допингът отне на иначе толкова симпатичната национална героиня и златна медалистка (защото иначе нямаше да е героиня) от олимпиадата в Атина Фани Халкиа. Допингът отне достойнството (безвъзвратно!) и на други легенди на гръцкия спорт, като Костас Кендерис и Катерина Тану.

            Допингът няма да бъде минало за гръцкия спорт докато общественото мнение в страната не се промени и не се разбере от всички, че само честните победи са победи и законите за Марион Джоунс и Катерина Тану са едни. Че победата ще се превърне в позор, ако на следващото състезание те хванат допингиран. Че може да загубиш баскетболния четвърт-финал срещу Аржентина, но когато си се борил като мъж, те уважават и противниците.

            Един спортист е голям не защото веднъж или два пъти е спечелил някакво състезание. Той е голям, защото се е доказвал години на ред сред много битки, някои от които е печелил, а други е губил. И в двата случая с достойнство. Затова древногръцкия девиз, че важно е участието в олимпийските игри, трябва да се промени. Важно е достойнството!