Галерия

1

От какво се нуждае Историята, ако митовете са по-привлекателни и достоверни? Напразно историци и археолози се опитват да се противопоставят на историческите извори и вековното познание за събитията, последвали смъртта на Александър Велики през 323 г.пр.Хр.във Вавилон до неговото погребение, за което никъде не се споменава, а и не е възможно да е станало в Амфиполи. От Северна Гърция до Крит, а и извън границите на страната, благодарение на интернет, народът говори затова, че в гробницата в Амфиполи, която се разкопава вече 2 години е погребан Александър Велики. Защо? Ами в една такава гробница само голям цар е можело да бъде погребан-това е отговорът.

И хладното съобщение на Министерството на културата не изясни нещата. „Откритието в Амфиполи е при всички положения особено важно, но преди да продължат разкопките, каквото и да било тълкувание, и още повече идентифициране с исторически лица не се опира на научни доказателства е рисковано”. От своя страна обаче завеждащата на службата, отговорна за античните паметници, Екатерини Перистери, която също така и разкопава могилата може и да не е споменала никога публично Александър Велики (миналата година изтече информация, че това е гробът на Роксани и на Александър Четвърти), но и никога не опроверга слуха. От друга страна, властите на града правят всичко възможно да разпространят информацията по причини, нямащи нищо общо с археологията и историята.

Гробницата в Каста в Амфиполи има зид с изключителен строеж, който достига височина 3 метра и се състои от основи, подпорни колони, горна част и украшения от бял мрамор от Тасос. Датира се от 4 век пр.Хр. В последвалите периоди е разрушена и са изчезнали много архитектурни елементи, някои от тях са открити при разкопки в околността, където се намира прочутият лъв от Амфиполи. Според една от версиите, той е бил разположен на върха на могилата, Трябва да се отбележи, че  могилата от Амфиполи не е ново откритие, първите разкопки са от 60те години на 20-ти век. 

Главният въпрос- какво може да съдържа могилата не може да получи пряк отговор заради дългогодишните разкопки, които съответно ще изискват и един голям бюджет. Във всеки случай  сериозни археолози и познавачи на историята на древна Македония твърдят, че паметникът действително е важен, но няма никаква връзка с Александър Велики. 

Според древните извори две години след смъртта на Александър, период, през който той е бил балсамиран, а едновременно с това се е изграждала  златна колесница за пренасянето на тялото му, започва шествието от Вавилон към светилището на Амон, каквото е било неговото желание. Колесницата била следвана и охранявана от военна стража и войници, които отваряли пътя. Според Диодор Сицилийски  на границата между Сирия и Египет шествието е посрещнато от Птолемей, който „откраднал” тялото и го пренася в Александрия, искайки по този начин да укрепи мястото си и да основе независимо царство. Защото ако Пердикас имал пръстена на Александър, той имал самия Александър. Според Куртиос тялото му не е пренесено направо в Александрия, а  първо е било в Мемфис, докато се изгради бляскав храм, където да бъде положен Александър.  Това е величествен мавзолей, който е бил известен  в Александрия като „Тялото” или „Знакът”.

Много известни личности са го посетили, между тях и Юлий Цезар през 45 г.пр.Хр, според свидетелствата на Светоний и на Лукиан (говори се, че е отчупил парче от носа му). Август полага венец на главата му след победата си над Марк Антоний и Клеопатра през 31 г.пр.Хр. и завладяването на Александрия през 30 г.пр.Хр. Твърди се, че когато водачите му поискали да го заведат при гробовете на династията на Птолемеите, той отговорил, че е дошъл да види един цар, а не мъртъвци. Малко преди това Клеопатра взела голямо количество злато от гроба, за да го използва за нуждите на войната срещу Рим. А още по-рано, друг Птолемей, наречен Парисактос или Кокис (107-68 г.пр.Хр)  заместил златния ковчег със стъклен.

Има много други сведения за гроба на Александър Велики  в Александрия, но те внезапно влизат в края на 4 век сл.Хр., когато по време на нападението на християните, предвождани от патриарх Теофил са разрушени Серапионът, Музеят и Александрийската библиотека, а Мавзолеят изчезва.  Малко по-късно Йоан Златоуст ще изрече с ирония прочутата фаза „Къде, кажете ми е Знакът на Александър?”.

От тогава гробът на Александър Велики  се търси на най-вероятните, а и на най-невероятните места. От оазиса Сиуа в Египет, до Венеция в църквата Сан Марко  и до Узбекистан и Австралия. Тогава защо не и в Амфиполи, може би ще се запитат някои, макар че в ума им трябва да съществува и възможността могилата просто да е празна.