Галерия

2

1

Авторът на статията е описал много точно oтговорa на логичния въпрос как са оцелели всички тези медии: Като оставим настрани изнудванията, черните и политическите пари и други незаконни средства поне половината от атинските вестници и 90 на сто от провинциалните оцеляват благодарение на задължителното публикуване в печата на финансовите баланси на фирмите и на съдебните и административните решения и на избирателното отпускане на държавна реклама. И всичко това реално без журналисти, които се подменят на всеки шест месеца с нови, назначени на практика. Радиостанциите пък работят с компютри, които пускат постоянно музика, а телевизиите показват едни и същи нискобюджетни филми.

Веднага след като започна дискусията около отмяната на задължителните публикации синдикалната организация на журналистите реагира отрицателно, „за да не се засегнат осигурителните каси на служителите”. Но от 40-те милиона, които фирмите плащат за публикуването на техните баланси само около 8 милиона отиват в касите. В същото време от 2- те милиарда държавна реклама през 2009, в касите са влезли 400 милиона, които през 2010 са намалели с 15 на сто, заради орязването на рекламите. Осигурителните каси на служителите в медиите получават също 20 на сто от цената на рекламите, които се поместват от издаваните в Атина и Солун издания, както и от телевизиите в цяла Гърция. Това е прословутият „данък реклама”, който е бил наложен по време на Немската окупация през 1941. На практика той замества вноските на работодателите, които заплащат много малка част от осигуровките на медийните служители.

На практика това означава, че около 10 – 20 големи и успешни медийни компании, които публикуват най-големия брой реклами плащат работодателските осигуровки за сметка на всички паразитносъществуващи свои конкуренти. Но и всяка малка успешна медия, която има журналисти, добро съдържание, читатели и следователно реклами субсидира „въздушните” си конкуренти като ги освобождава от задължението да плащат осигурителни вноски.

Освен това рекламата намалява и се насочва към интернет, където няма такъв данък. През 10 години в САЩ рекламите в интернет надхвърлиха броя на рекламите във всички вестници. Не сме Америка, но какви ще са приходите на осигурителните каси  след 5-10 години, се пита авторът на статията. Ще наложим „данък реклама” и в интернет? Интересно е да видим кой ще успее да убеди Google и други световни фирми, които са най-големите рекламодатели да го направят.

Според статията това е и причината, поради която журналистическите съюзи не приемат за членове хората, които работят в новинарски сайтове. Заради това несправедливо отношение към тях те няма да стачкуват по време на 4-дневната стачка. Следователно ще имат повече читатели и повече реклами, които ще се оттеглят от традиционните медии. Едва ли съществува по-ефикасен начин от този, за да отрежеш гнилия клон, на който седиш, отбелязва в края на своя анализ авторът, който подписва статиите си с псевдоним.