Галерия

1

До урните достигнали три предложения, появили се в резултат от сумирането на всички направени. „Едното бе провеждането на обща и продължителна стачка, под шапката на Работническия център. Това бе предложението, подкрепено от СИРИЗА и Левицата, която аз наричам „повлияна от Гражданската война” или „разрушителна Левица”. Второто предложение беше на Комунистическата партия, чиято медийна компания е готова да рухне и вече бе включена в наредбата на член 99 от Кодекса за ликвидациите. В резултат работещите там загубиха основните си права, като да изискат неизплатените си месечни възнаграждения и доколкото знам им дължат много заплати. Има един слух, че това се случва още от миналото лято, но не можем да знаем със сигурност, понеже Комунистическата партия има своите си особености и не можем да знаем с точност такива детайли. Тяхната група също се обяви за провеждането на стачка, но под ръководството на синдикалната им организация ПАМЕ. Сформира се и една трета група от независими журналисти, без никакво идеологическо определение, към която се присъедини и нашата група „Демократична реформа”. Лично аз не мислех, че тя ще успее да проходи, понеже от една страна много от колегите не искаха да се занимават. Все пак е доста уморително да се противопоставяш на тази фикс идея за постоянна революция. Въпреки очакванията ми предложението бе подкрепено от повечето гласували. Това означава, че съществува едно тихо мнозинство от служители в медиите, които не искат разруха, а да запазят работните си места. Те свързват това с общата ситуация в страната и във всички случаи анализира нещата в много по-голяма дълбочина, отколкото Левицата”.

Така журналистите в Атина решиха, че ще посрещнат която и да е промяна или предизвикателство с функциониращи медии.

Въпреки това обаче ръководството на Съюза не е задължено да последва решението от гласуването, понеже никое от трите предложения не е било подкрепено от 50 на сто плюс един гласове. Сега то трябва да реши как ще анализира резултатите и какви действия ще предприеме. „Личното ми мнение е, че трябва да поискат да се срещнат с издателите и да се споразумеят за един общ колективен договор. Защото ако не го направят, работещите в различните медии, в желанието си да защитят най-вече работата си и колкото е възможно по-добрите отношения с колегите си, са готови да приемат понижение на доходите си и да подпишат самостоятелни трудови договори или договори в рамките на конкретната медийна компания”.