Галерия

1

Симона Пенева
    Пътувания, пейзажи и подводни скулптури вдъхновяват Данаи Натси да експериментира и така се раждат уникалните й бижута. Художничката с гръцко-австралийски произход  представя своята изложба, наречена „Останки на произвола на съдбата”, като се надява произведения й един ден да разказват на поколенията историите на съвременната ни епоха.
    

Как дойде идеята за бижута, вдъхновени от пътешествия?
    

Всичко започна като автоматични рисунки, произволни линии на лист хартия, рисуване без мислене. Интересувам се от инцидентите, случайността и начина, по който те се използват в един творчески процес и в изкуството. Концепциите от сериите еволюираха след период на експериментиране. Започнах да си играя с метали и различни материали, оформях, чуках и оцветявах резултата. Формите, които възникнаха от тези експерименти, започнаха да изглеждат като водни създания, корабокрушенски и древни артефакти и пейзажи – острови и планини. Свързах тези форми с моите лични пътувания.
     

Кои държави посетихте по време на пътуванията си? Коя от тях беше най-вдъхновяваща за вашите творения?
     

Пътуването, което предприех веднага след сериите „Корабокрушение” ме отведе до Мюнхен, Амстердам, Париж Лондон, Америка и Гърция. На всички тези места прекарах безброй часове в музеи и галерии. Пътувах в пейзажи, каквито не бях виждала никога досега - пустини, каньони, гъсти гори и през места, които са по-познати, острови и планини. Докато тези творения са свързани директно с Гърция и моето гръцко наследство, всички исторически артефакти, произведения на изкуството и пейзажи, които видях, и намерените предмети, които събрах, повлияха на творенията, които създадох, съзнателно и подсъзнателно. Те се отнасят за пътувания и карти, буквално и концептуално едновременно. 
    

Какво Ви вдъхнови за тази колекция?
    Обичам историята и да научавам за миналите времена от предметите, които са останали оттогава. Когато правя предмети, се чудя дали те ще оцелеят след много време, когато аз изчезна. Ще бъдат ли те предметите, които хората в бъдеще ще виждат от моята епоха?  Имаше изложба в Националния Археологически Музей в Атина за Корабокрушението край Антикитира. Слоевете кора върху артефактите, които са били потопени в продължение на хиляди години, създаваха нов вид красота. Инцидентът преди 2000 години бе направил от тези форми и схеми произведения на изкуството. Имаше мраморни скулптури, които бяха наполовина погребани на дъното на океана. Страната, която беше изложена на водата беше ерозирала и имаше белези от шарка, като корал. Докато страната, погребана в пясъка беше все още гладка и перфектна, както е била, когато е била изсечена.
    Каква е целта на изложбата? Какво искате да изразите с нея? 
    

С тези произведения, исках да направя творения, които да са игриви и необуздани. Исках да направя големи, цветни и неконтролируеми произведения. Исках да направя бижута и аксесоари, които са обратното на минимални.
     

Какво е нещото, което прави вашата изложба толкова уникална? 
    

Поласкана съм, ако хората намират моята работа за уникални, но това е един труден въпрос за мен, за да отговоря.
    Как създадохте тези творения? Беше ли трудно? Беше ли спонтанно или беше резултат от дългосрочен труд и усилия? 
    

Огромно количество време и работа трябваха за тези серии. Всяко творение изисква много часове, за са се довърши. Бижутата са направени чрез разнообразие от техники, специализирано оборудване и материали. Експериментирах с моите техники, като ги усъвършенствах за едногодишен период преди изложбата. Да направиш нещата правилно, да ги направиш така като искаш, може да бъде трудно  и  включва много тестове. Пребивавах в едно място, наречено Монтсалват в Австралия, където просто правих експерименти в продължение на два месеца, всекидневно. Работя с ниобий, реактивен метал, който може да бъде анодизиран при използването на електрически ток. Това значи, че металът променя цвета си, когато различни волтажи минават през него. Добавям цветове на метали като сребро, мед и шибуичи, като използвам пигменти и патиниране. Патинирането е процес на окисляване на метала с използването на различни химикали, за да се произведат различни цветове и ефекти.
     Само в Гърция ли ще бъде представена изложбата?
     Изложбата вече беше представена в Сидни, Австралия и части от колекцията бяха изложени в други австралийски градове. Произведенията предстои да бъдат покзани в Барселона на Панаира за Съвременни Бижута - Joya Barcelona.
    Какви са плановете Ви за в бъдеще? Имате ли някакви нови идеи? 
    

През цялото време имам много идеи. В последно време рисувам с бои. Експериментирам с колаж и смесвам собствените си бои с пигменти, медиуми, текстури и пудри. Винаги искам да опитам всичко, да науча нови техники и да използвам нови материали.