Галерия

1

Археологът Катерина Перистери, разкрила гробницата в Амфиполи, заяви, че това е гробът на Хефестион, направен по поръчка на самия Александър.

Бил ли е Александър Македонски хомосексуалист? Бил ли е Хефестион нещо повече от негов близък приятел?

Историята на двамата антични герои предизвиква интереса на древните историци и намира място дори в академичните учебници по история.

Римският историк Квинт Курций Руф пише през 1 век сл.Хр. в своята „История на Александър Велики”, че Александър до такава степен презирал женските удоволствия, че майка му Олимпиада се страхувала той да не остане без деца.

Това потвърждава и древногръцкият историк Теофраст, според когото Филип и Олимпиада се страхували, че Александър е твърде женствен и изпратили при него тесалийската хетера Каликсения, известна с красотата си, за да си легне със сина им.

Древните хронисти разказват и че Александър и Хефестион положили венци на гробовете съответно на Ахил и Патрокъл, които също като тях двамата били любовници. След това се поклонили на боговете и помолили да останат верни един на друг, както Ахил и Патрокъл.

Според гръцкия учен от 2 век сл. Хр. Атеней Навкратис Александър толкова обичал момчетата, че губел ума и дума.

Плутарх в своите „Успоредни животописи” отбелязва, че мъката на Александър от смъртта на Хефестион надминала всички разумни граници. Той заповядал да бъде разпънат на кръст лекарят, който се грижел за Хефестион, и разпоредил да бъдат отрязани опашките и гривите на всички коне в знак на траур. Наредил стените на околните градове да бъдат разрушени. Веднага след това без никаква причина нахлул в земята на каситите и ги изклал всички.

На мъката на Александър обръща внимание и Луций Флавий Ариан, смятат за най-достоверния източник за живота на македонския цар: „Някои историци смятат, че онова, което Александър е направил и казал по време на извънмерния си траур за човека, когото обичал повече от всичко друго на света, е доказателство за неговото величие. Други смятат, че такова поведение не отива на никой цар, още по-малко на Александър. Някои казват, че се хвърлил върху тялото на мъртвия си приятел и останал така цял ден, като го оплаквал неутешимо. И че не се махнал от него, докато не го издърпали насила. Други казват, че за да почете мъртвия, си отрязал косите, и това не ми се струва невероятно, след като още от дете искал да се съизмерва с Ахил. (...) Всички обаче са съгласни за следното: три дни след смъртта на Хефестион Александър не сложил нито хапка в устата си и напълно пренебрегнал външния си вид.  Останал цял ден проснат на земята, като плачел горчиво. Разпоредил във Вавилон да бъде подготвена погребална клада, толкова голяма, че струвала 10 000 таланта, и обявил публичен траур във всички области на варварите. В чест на мъртвия организирал музикални и спортни състезания с участието на 3000 атлети”.