Галерия

1

Нов опит за хронология на Омировия епос, най-точният досега, сравнява природните феномени, описани в епоса, с астрономическите феномени и проверява историческата истина на повествованието. В резултат на това се уточняват датите на някои събития, разказани в поемите, и се създава нова концепция за тяхната историчност, която има за цел да допринесе за изясняването на Омировия въпрос.

„Вярваме, че митът се развива около действителни събития”, казва Панайота Прека-Пападима, преподавател по астрофизика в Атинския университет. Научният екип вярва, че някои от описаните събития са се случили действително и доказва, че споменатите в епоса природни феномени съвпадат с времето на повествованието.

„Одисей пристига в Итака на 25 октомври 1207 пр.Хр. Пет дни по-късно има слънчево затъмнение с покритие 75% в Йонийско море, и тогава именно става избиването на женихите на Пенелопа”, казва Пападима и пояснява, че лично тя е убедена в истинноста на събитието. Затъмнението, както и някои от споменатите събития, са доказани с помощта на карти на НАСА, в които са описани природните феномени от 4500 пр.Хр. до 10 000 сл.Хр.

„От 1300 до 1130 пр.Хр., в който период се смята, че се развиват събитията от двете Омирови поеми, е имало 14 слънчеви затъмнения. Видими в Йонийско море са били само 5, а при две от тях само 2% от слънцето са били закрити. Третото от тези пет е станало по залез слънце, тоест, засягат ни останалите две. През 1143 пр.Хр е имало цялостно слънчево затъмнение, но то е много близо до упадъка на микенските градове и затова е изключено от учените. Петото слънчево затъмнение е на 30 октомври 1207 пр.Хр., от 14:30 до 17:00, и се смята, че именно то е описано в „Одисея”. В 20-та песен, описваща събитията преди избиването на женихите, Теоклимен им казва:

Що за беда връхлетя върху вас злополучни? Лицата

и коленете, главите ви в тъмна мъгла са обвити.

Тътнат наоколо жалби, обливат страните ви сълзи.

С кръв са облени стените, прекрасните ниши отгоре.

Пърхащи призраци трема изпълват, изпълват и двора,

носят се към дълбините на мрачния Ереб. Погасна

слънцето на небосвода. Зловеща тъма се надига.

„Това е описание на затъмнението, което закрива 3/4 от слънчевия диск”, казва Пападима. Според нея, датата 30 октомври 1207 пр.Хр. напълно съответства на описаните от Омир метеорологични условия, есенния земеделски живот и обедното време на убийството на женихите.

Интердисциплинарният екип, който проучва епоса, се състои от астрофизици, филолози, археолози, астрономи, инженери.

„Има историческо ядро в мита”

Най-сложният въпрос е дали описаните в поемите събития са действителни. Според Пападима, отговор на това дава Плутарх, който обяснява, че естествената история, теологията и митологията са едно и също в древна Гърция. „В „Одисея” природният феномен е предизвикан от Атина, а в „Илиада” – от Аполон. Вярваме, че има историческо ядро в мита”, казва тя.

В подкрепа на това, Панайота Прека-Пападима споменава появата на метеоритния дъжд, който е описан по следния начин:

Рече така, а отдясно над него понесе се птица —

ястреб вестителят бърз Аполонов. С извитите нокти

скубеше, сграбил див гълъб, и падаха долу перата

точно между Телемаха и черния, бързия кораб.

„Ястребът, описан от Омир, не е можел да бъде разгледан подробно в тъмнината и отдалече. Той е поставен там, където се намира съзвездието Гарван. То е на изток. Гарванът е вестоносец на Аполон според Ератостен. В краката на гарвана от съзвездието се намират Плеядите, част от съзвездието Бик. Оттам според поета падат перата, тоест звездите – и това е поетическо описание на небето”, обяснява Пападима.

В картите на НАСА учените откриват, че действително е имало дъжд от падащи звезди на 28 октомври, деня на завръщането на Телемах от пътуването му в Пилос и Спарта. На 30 октомври е бил празникът на Аполон, по време на който се правело жертвоприношение от 100 вола, и целият остров е отишъл да го гледа. Това е бил съвършен капан за женихите и те са убити с помощта на двамата богове – Атина и Аполон. Според учените, две толкова важни новини като убийството на всички престолонаследници в Итака и слънчевото затъмнение са се разпространили възможно най-бързо в цяла Гърция.

*Стиховете са в превод на Георги Батаклиев