Галерия

1

Ние сме в центъра. Имаме шанса да чувстваме всички тези различия близки за нас. Мнението на музиканти от съседните ни страни е, че в България музиката наистина се е развила добре и държавата се е отнесла доста сериозно към нашата национална музикална школа и култура. Имаме два вида музикални училища. Единият вид – такова съм завършил и аз – е за национална култура. Такива училища има в Котел, Широка лъка, Плевен. Нашата система е смесица между европейска музикална култура и българска национална култура с балкански влияния, разбира се. Другата школа е западноевропейската класическа музика с влияния от Русия, Германия, Италия и малко от Франция. И неслучайно нашите музиканти, които са се занимавали сериозно с усъвършенстването си често могат да бъдат видени като концерт-майстори на симфонични оркестри по света. Имаме много стойностна Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Такива музикални институции няма в околните на България страни и не се е отделяло особено внимание на това. Тепърва могат да се видят тенденции, включително и в Турция, които напомнят за нашата система.

Какво е бъдещето на джаза?

Джазът е най-отворената, най-либералната музика. Тя винаги е жива. Джазът възприема и приема всичко живо и се развива именно по тези закони. Всеки консерватор в джаза влиза в категорията на музейните работници, а другите остават в живия живот. През последните години в джаза има много отражения на световната музика. Има африкански и испански влияния. Преди години имаше индийски, а сега се наблюдават балкански. Това е много хубаво. Дава живот и някак си глобална гледна точка, от която имаме нужда сега, за да се сближим с хората от други култури и други националности.

Кой е любимият ви музикант извън джаза?

О, те са много. Аз слушам много и разнообразна музика и често сменям посоките, за да ми е интересно. Имам много любими, пълно е с любими. Има такива гении по света, че животът няма да ни стигне да изслушаме тази музика.

Виждаме, че бежанската вълна към Европа предизвика различни реакции в местните общества. Някои приемат бежанците с най-добри чувства, докато други са по-консервативни и се опасяват, че пристигането им ще промени техния начин на живот. Смятате ли, че музиката може да помогне да помогне за сближаването и доколко тя може да предопредели един общ начин на живот?

Ако нямаше бежанска вълна по време на Първата и Втората световна война сега нямаше да знаем имена като Айнщайн, Гершуин и много други в различни области.

Тя се разглежда като нещо опасно от онези, които са консервативно настроени и искат да запазят света такъв, какъвто го знаят. Но при една добра организация всичко може да изглежда много подредено и както трябва. Нима бежанските вълни през двете световни войни са били по-малки? Край масовото изтребление на милиони хора по онова време, колко милиони други са се преселили? Това са процеси на войната. За съжаление тя съществува. И ние не трябва да премълчаваме това, а да реагираме адекватно, както във военно положение. Да се организира всичко и да се дава шанс за живот на онези, които се нуждаят от спасение.Трябва да спасяваме хората в беда и да се ликвидира тази ситуация на война. Колкото по-скоро, толкова по-добре.